Български просяци превземат скандинавските страни заради високия стандарт на живот там. Нашенците заминават на групи от по 2-3 човека, наемат си жилище и започват "работа" в едни от най-големите градове там, пише "Монитор".
Най-привлекателен за тях е шведския град Гьотеборг, където дори има вече създадено звено в общината, което да се бори с наплива на наши роми.
През последната година те са платили на над 50 човека билетите за обратния път до България, само и само да се махнат от улиците на града. Същата мярка е предприело и норвежкото правителство, което ежемесечно депортира нашенци, заселили се в катуни в Осло.
Просяците, които вече все по-рядко са от ромски произход, обаче продължават да атакуват скандинавските страни, където на ден спокойно изкарват между 200 и 300 евро от просия.
Те протягат ръце най-вече около бизнес сградите, където работещите често ги съжаляват и им дават банкноти от по 5 и 10 евро. Парите обаче не остават за бездомниците, а се събират в квартири и се пращат на малки траншове в България.
Сумите се прибират от началниците на просяците, които седят в страната ни. Транзакциите се правят до максимален размер от 500 евро, за да не будят подозрение и винаги са на различни имена, тъй като при по-големи преводи разследващите ще се усетят.
Най-големите кланове, които трупат милиони
от просия са от плевенския, видинския и софийския район. Последните са най-слабо представени в чужбина, тъй като много от представителите им изкарват прилични доходи от строителство и проституция.
Най-разпознаваемият профил на просещ българин е - млада жена, по възможност руса или поне изрусена. Така тя прилича на местен жител и възможността да получи подаяние е по-голяма. За разлика от жените, мъжете предпочитат да събират стари уреди, които се оставят на специално пригодени за целта места и да ги препродават или да вадят цветните метали от тях. С тези си занимания, те също си докарват прилични доходи от порядъка на няколко хиляди евро месечно. С парите те издържат просещите си половинки. Младите мъже също искат подаяния, като за целта обаче използват и малки деца.
Подобни гледки обаче са по-редки, тъй като социалните служби често прибират от малчуганите, а родителите им предават на властите.