КЗК има правото да се намеси в евентуалната смяна на собствеността на активите на "Лукойл"

През последните пет години (2019-2023 г.) КЗК е взела общо 570 решения в областта на защитата на конкуренцията.

Една от ключовите отговорности на комисията е контролът върху концентрациите между предприятията – целта е, най-общо, да се предотврати сливанията и придобиванията да създадат предпоставка за формиране на пазарни участници с твърде голяма сила, което да се превърне в заплаха за конкуренцията в определен икономически отрасъл. За петте години от 2019 до 2023 г. включително решенията са общо 183. Законът предвижда задължително предварително уведомяване пред комисията при определени прагове на оборотите на участващите предприятия. Това пишат в седмичния си бюлетин икономистите от ИПИ.

В над 70% от случаите концентрацията се разрешава, а в над 20% – КЗК постановява, че дадената сделка не представлява концентрация или не попада в обхвата на чл. 24 от закона, тъй като оборотът им не надхвърля определените прагове.

Може би по-интересни са останалите малко на брой, но значително по-интересни решения.

С общо седем решения през последните пет години КЗК започва задълбочено проучване на пазарна сделка. Пет от казусите са в последните две години, като четири от тях са в сферата на телекомуникациите, а един – в сферата на млекопреработването. При два от тях концентрацията вече е разрешена от страна на КЗК. Останалите две задълбочени проучвания са от 2019 г. и водят до решение за забрана концентрацията – единствените случаи на забрана за последните пет години. Единият е в сферата на електроразпределението (за придобиването на предприятията на ЧЕЗ от страна на Еврохолд), а другият – във военната индустрия (за придобиването на Дунарит от ЕМКО). Причините за забраната се различават. В сделката с ЧЕЗ комисията посочва, че тя би довела до господстващо положение на обединената група, а при тази с Дунарит – че представлява хоризонтална концентрация. Впоследствие ВАС отменя решението на КЗК и Еврохолд придобива активите на ЧЕЗ.

Само в един случай (през 2019 г.) КЗК налага санкция. Санкцията е в размер на 65 хил. лв. и е заради това, че "Агрия Груп Холдинг“ АД не е уведомила, че придобива "Кехлибар“ ЕООД през 2016 година. Според решението на комисията сделката не засяга негативно конкурентната среда в производството, преработката и търговията със зърнени и маслодайни култури, но това, че компанията не уведомява предварително регулатора се наказва със санкция с превантивна цел.

Мотивите на КЗК за постановените решения трябва да бъдат разгледани по-задълбочено в отделен анализ. Трябва обаче да се спомене, че вероятно има и случаи, които остават извън полезрението на комисията. Така например преди месец ИПИ насочи вниманието към евентуална предстояща смяна на собствеността на активите на "Лукойл" в България, в която концентрацията едновременно има признаци и на вертикална интеграция, и на господстващо положение при производството на течни горива и управлението на данъчните складове и търговията на едро. Именно КЗК е органът, който има ключова роля при предотвратяване на някои форми на концентрация, които позволяват злоупотреба с монополно положение, ограничения за навлизане на нови участници на пазара и увреждане на интересите на потребителите.