"Трудно търговците биха могли да използват нови прийоми, които да не бъдат хванати от комисията, а и от самите потребители. Хората в България са все по-склонни активно да реагират усетят ли своите потребителски права застрашени или накърнени", добави председателят.
Маргаритов подкрепи своята теза с данни от проучване на Европейската комисия, които сочат ръст на потребителската култура в общоевропейски план. Близо 50% от европейците познават своите потребителски права и активно ги отстояват. България се приближава до това ниво с 44-45%.
Друг аспект от цитираното от председателя изследване показва, че потребителите все повече се доверяват на онлайн пазаруването, а някои го използват като основен и дори единствен способ за търговия. Резултатите от сондажа извеждат и друга положителна линия - сравнително високото доверие в институциите, които осигуряват потребителската защита в съответните държави.
"Ако това проучване показва някаква тенденция с обратен знак, то е сравнително недобрата информираност особено на търговците на дребно за потребителските норми, очакванията на хората и правилата на законодателството. В момента нашата институция разгръща сериозен проект, свързан с европейските фондове, който има за цел да подобри взаимодействието между Комисията и малките и средни предприятия. Задачата да се постигне по-висока информираност у търговците за правилата, как трябва да се положат усилия, за да се спазват и оттам - чрез превенция да търсим още по-добра защита на хората", коментира Маргаритов.
Анализирайки данните от европейското проучване, председателят подчерта необходимостта от още по-добро взаимодействие между потребителите и институциите от една страна и между институциите и търговците - от друга. "Без това ние не бихме осъществявали максимално ефективен и ефикасен контрол", каза в заключение той.