В днешно време в повечето държави по света Нова година се отбелязва на 1 януари, но този избор е резултат от дълъг исторически процес. В миналото началото на годината не е било фиксирано и често е съвпадало с различни дати – сред тях 25 март и 25 декември, които имат силно религиозно значение, се посочва в Encyclopedia Britannica. 

Съществена роля за утвърждаването на 1 януари изиграва римският цар Нума Пумпилий – вторият владетел на Древен Рим. По негово време римският календар е реформиран, като първият месец март е изместен от януари. Причината за това решение се корени в култа към бога Янус, на когото е посветен месецът. Той бил смятан за покровител на началото, преходите и всяко ново начинание. Някои исторически източници дори посочват, че именно Нума Пумпилий въвежда януари като самостоятелен месец.

От 153 г. пр. Хр. 1 януари официално се утвърждава като първи ден на годината в римския календар. Тази традиция е запазена и от Юлий Цезар, който я включва в своя Юлиански календар. След разпространението на християнството обаче на преден план излизат религиозни дати – Благовещение на 25 март и Рождество Христово на 25 декември – които в продължение на векове често се приемат за начало на новата година.

С течение на времето смесването на Юлианския календар с християнските традиции води до неточности, най-вече при изчисляването на високосните години и подвижни празници като Великден. За да бъдат коригирани тези разминавания, през XVI век Папа Григорий XIII въвежда Грегорианския календар. С него 1 януари окончателно е възстановен като първи ден на годината – традиция, която се запазва и до днес.