В научните среди често се спори силен или слаб е българският президент и какви точно са неговите правомощия.
Арбитър, балансьор и умиротворител - така най-често е описван президентът в учебниците. Освен посредник обаче, той има и много силни лостове за въздействие.
Българският президент не е част нито от законодателната, нито от изпълнителната, нито от съдебната власт, но има правомощия във всяка една от трите власти.
Например, в сферата на законодателната власт президентът има две много важни правомощия - да налага вето върху приетите закони и да предлага промени в Конституцията.
Според социолозите обаче, държавният ни глава няма много властови варианти.
Президентът има и така наречените кризисни правомощия, когато при конфликт между власти той придобива значителна тежест.
Президентът има ключова роля именно в подобни патови ситуации или когато другите институции блокират.
Друго много важно правомощие на президента е съставянето на служебно правителство, защото тогава за кратко президентът реално оглавява изпълнителната власт.
Държавният глава има и съвместни правомощия с правителството, когато се назначават дипломати, висши военни и кадри в сектор "Сигурност".
Президентът трябва да може да олицетворява единството на нацията. Той формално назначава и тримата големи в съдебната власт - главният прокурор и шефовете на ВКС и ВАС.
Докато разпределя времето си между всички власти обаче, президентът няма право на почивка за петте години мандат.
Юристите се шегуват, че това е така, защото няма началник, който да му разпише отпуската, а и няма кой да го замести, защото повечето му правомощия не могат да се прехвърлят. Дори и на вицепрезидента.