Колко добре платени са държавните служители в Бургас

През последните години средните заплати в частния и обществения сектор се сближават все повече, a в началото на 2022 г. тези в частния за кратко бяха по-високи. Въпреки това обаче в общия случай държавната работа плаща (поне малко) по-добре от частната.

Това обаче не е непременно вярно във всички региони, като в най-силно развитите местни икономики частният сектор традиционно осигурява по-високи доходи на работещите, пише ИПИ.

През 2021 г. най-високите средни брутни месечни заплати в обществения сектор са в енергийните центрове Козлодуй (2951 лв./месец) и Раднево (2277 лв./месец), както и в Аксаково (2159 лв./месец) и столицата, където е концентрирана по-голямата част от държавната администрация (2009 лв./месец).

В останалите общини заплатите в обществения сектор са под 2 хиляди лева месечно, като относително високи са те в областните центрове – Пловдив, Варна, Бургас, Хасково, Смолян, Русе, както и в някои общини с по-особен икономически профил, като Гълъбово и Асеновград. 

Средната заплата на държавен служител в Русе е над 1600 лева.

Прави впечатление също, че при "държавните“ заплати се наблюдават относително по-малки разлики между отделните части на страната, като с под хиляда лева месечно са били едва 11 общини, а най-ниското заплащане е било в Грамада (823 лв./месец).

Причина за това е централизираното определяне на равнището на възнагражденията в значителна част от публичната сфера, което в общия случай не отчита регионалните различия в икономическото развитие и състоянието на пазара на труда.

Очаквано при заплатите в частния сектор има по-чувствително разслоение. Лидер тук е Пирдоп (2391 лв./месец), следван от столицата (2176 лв./месец), Девня (2070 лв./месец), Гълъбово (2000 лв./месец) и Панагюрище (1937 лв./месец), а в топ 10 влизат и други водещи индустриални общини като Божурище и Летница.

Важно е да отбележим обаче, че данните за Мирково и Челопеч са конфиденциални, а те най-вероятно биха били сред лидерите. Формират се ясно видими клъстери с високи заплати около София, Пловдив, Габрово, Варна. С под хиляда лева средно брутно месечно обаче са цели 150 общини, а в Якоруда и Сърница частният сектор плаща на наетите средно под 600 лева[1].

В почти всички общини – 227 от общо 252, за които има достъпни данни – публичният сектор дава по-високи възнаграждения, като най-голямата разлика е в Козлодуй, където заплатата в частния сектор е едва 40% от тази от обществения, където са отчетени заетите в държавната атомна електроцентрала.

В осем други общини заплатите в частния сектор са под 50% от тези в обществения, като освен другия енергиен център Раднево останалите са сред по-слабо икономически развитие общини. Интересен е впрочем паралелът между Раднево и съседната община Гълъбово, където частният сектор, макар и с 2% успява да надхвърли обществения – разликата се дължи на факта, че в този случай големите енергийни компании са частни.

Там, където частният сектор води с много в общия случай местната икономика е движена от силно развита преработваща промишленост или минно дело – Пирдоп (154%), Панагюрище (145%), Летница (143%).

Благодарение на бързия и устойчив ръст на заплатите в ИКТ в София частният сектор също надделява (108%), но в останалите областни центрове балансът е в полза на обществения. В периода 2018-2021 г. в почти цялата страна общественият сектор увеличава своята преднина, като сближаване или увеличаване на преднината на частния сектор се наблюдава в едва 31 общини. Сред лидерите тук са общините с новооткрити мини Брезник (-47 пр.п. в рамките на 4 години) и Крумовград (-13 пр.п.), индустриалните центрове Каолиново, Куклен и Родопи.

Увеличаващото се надмощие на публичния сектор при заплатите в по-голямата част от страната има някои практични последствия за местните икономики. Най-важната е, че почти навсякъде в общия случай работата за държавата (било то в училище, в общината или пък в полицията) е по-привлекателна от тази в частния сектор, което директно спъва неговото развитие и новите инвестиции.

Разбира се, по-високите доходи в обществените структури зависят пряко от решенията на правителството и възможностите на държавния бюджет и съответно в годините с по-умерени покачвания частният сектор може да получи шанс да стопи поне част от разликата, предават от dunavmost.com. 

[1] Причината, поради която тази сума е под минималната за страната заплата е в метода, който НСИ ползва за изчисляване на средните заплати и преизчисляването към пълна заетост.