В историята ни има един Петко Войвода - символ на смелост, саможертва и защита на слабите. Днес има и друг Петко. Без сабя. Без знаме. Но със същото сърце.

Всички, които познават Петко, знаят едно:

Той би направил всичко за животните. Без колебание. Без сметки. Докрай.

Той не влезе, за да бъде герой. Влезе, защото така постъпва мъж в истинския смисъл на думата - когато животът на друг е по-важен от собствения страх. Петко жертва себе си, за да изведе четири кончета. Не се обърна назад. Не се отказа. Остана, докато имаше сили.

И когато силите го напуснаха, когато загуби съзнание вътре…онези, които толкова често биват наричани "просто улични“ - кучетата на Фанагория - го намериха. Събудиха го. Изведоха го. Спасиха го. Животни спасиха човек, който цял живот спасява животни.

Това е геройство. Не онова от филмите, а истинското - мръсно, страшно, болезнено и тихо. Героите не винаги носят униформи. Понякога носят сърце, което отказва да изостави.

И накрая - благодарим на Господ.

Затова, че го опази в най-тъмния момент.

Затова, че го върна при нас жив.

Поклон, Петко.