Пловдивският музикант и писател Константин Кацаров изрази остри критики към поведението на комиците Димитър Рачков и Димитър Ковачев – Фънки в социалните мрежи, като посочи тенденцията за лесно етикетиране на неудобни мнения като "хейт“.

"Деля живота си на две половини. В първата липсваше думата "хейт“. Във втората присъства ежедневно“, пише Кацаров. Според него, в днешно време всяко неудобно или критично мнение се обезличава чрез това определение, като се твърди, че истинските експерти са само тези, чиито позиции обслужват собствените интереси.

Музикантът уточнява, че аргументираната, грамотна и учтива критика не попада под този етикет. Като пример той цитира скеч на Димитър Рачков, в който комикът се шегува с жертвите от трагедията на Петрохан.

"Гледах предаването, защото участваха таланти, но подигравката с убити хора е гадна, неетична и лишена от морал. В Петрохан загинаха млади хора – деца. Дребният не постъпи достойно“, посочва Кацаров. Той добавя, че въпреки че е дал седем шанса на телевизионното предаване, свързано с продуцента на риалити формат, видя единствено финансови интереси, фалш и продуктово позициониране.

По отношение на Димитър Ковачев- Фънки, Кацаров отбелязва, че членът на журито шизофренично се гордее с това, че е канил популярни музикални личности в страната, като това му давало право да претендира за компетентност в музиката.

"Не съм съгласен. Популярността на музикалните гости не увеличава моята култура или умения. Сигурен съм, че те нищо не си спомнят за него“, пише той.

Кацаров завършва с критичен поглед към социалните и правните несъответствия, свързани с трагедията в Петрохан, като признава, че почти нищо не знае по темата, но е разочарован от липсата на справедливост и последователност.

Ето целята публикация на Кацаров от социалните мрежи: 

Деля живота си на две половини. В първата липсваше думата "хейт“. Във втората присъства ежедневно.

В днешно време за да обезличиш нечие неудобно мнение, просто го наричаш "хейт“. Българинът разбирал от всичко и неговите размисли по дадена тема не били мнение, а "хейт“. Така твърдят тези, които искат номерата им да минават безконечно. Обикновено техните мнения са компетентните, а тези на останалия свят са долнопробен "хейт“.

Не съм съгласен!

Когато си аргументиран, когато си грамотен, когато си вежлив, учтив и не нагрубяваш – това не е "хейт“.

Веднага ще дам пример как се пише нещо, което не е "хейт“:

Преди седмица чух един дребен български комик да се шегува в ефир с жертвите от Петрохан. Просто се изтърва. В името на скеча, а и за да обслужи вкусовете на своята публика. Всички задружно се смяха на афоризма. Гледам това предаване, защото в него участват таланти, но да се подиграваш на убити хора е гадно, непристойно, неетично, лишено от морал, от скрупули, от усещане за такт и благоприличие. Евтино и низко е. Най-вече на фона на натрапчивите опити на продуцента на същото предаване да изважда на преден план висши морални ценности, които пък стърчат зад изкуствените гърди на мъж от журито. Дребният не постъпи достойно. В Петрохан умряха млади хора. Деца.

Хвърлям последен поглед на същото предаване и се махам. Член на журито шизофренично натрапва, че е канил популярни музикални личности в страната и това му давало право да претендира, че е много компетентен на тема музика. Не съм съгласен! На мен ми се случи нещо много по-интимно, но въпреки това дори не се усещам и милиметър напреднал в музикалната си култура. Изкъпах се във ваната на Павароти, но не мисля, че това се отрази на певческите ми познания. Сигурен съм, че популярните личности дошли да пеят в страната ни нищичко не си спомнят за члена на журито.

Преди време у нас се проведе певчески конкурс. Много отдавна. Победителката ще ни представя на международен конкурс. Тя победи, но триумфът и не беше убедителен. Следя отдавна реакциите на народа си и рядко съм го виждал да е толкова масово задружно несъгласен. Изпълнителката се обиди и още на другия ден сподели, че възнамерява да се откаже от надпреварата, защото за нея мнението на публиката било над всичко. Също така и психическото и здраве. Още тогава на мен ми беше ясно, че тя блъфира. Че мами. Че лъже. Че започва нова рекламна кампания. Че няма да се откаже. Никога през живота си не съм виждал човек, който съмнително е спечелил нещо, след това доброволно да се откаже от него. И бях прав. Още на другия ден тя заяви, че аз и всички други "хейтъри“ сме "крадци на мечти“.

Тя нямало да ни се даде без бой. Излезе навън и започна сама.

Гледам един опечален баща и се опитвам да се поставя на негово място. Опечален е, защото синът му е зад решетките и не искат да го пуснат на свобода. Синът не си е вкъщи, защо под въздействието но опиат се качи на тротоара и блъсна с превозното си средство пешеходци. Уби майка и осакати нейното дете. Бащата и съпругата му са полицаи от десетилетия и преследват престъпниците, но този път правят изключение и искат престъпникът да бъде пуснат на свобода, защото е техен син. Родителите са опечалени и гневни.

Твърдят, че на всеки можело да се случи да убие. Редно е според мен, когато човек отнеме живота на друг, особено под въздействието на наркотични вещества, нормално е той тогава да лежи в затвора и там да си учи уроците. Правилно е да се случи точно така, дори и ако това се случи на моя син. Неговият живот с нищо няма да е по-специален от този на жертвите му. Родителите са опечалени и гневни, но ако аз изпуша една цигара, кача се на тротоара и убия с моторното си превозно средство тяхната рожба, те тогава пред съда ще пледират ли да ме пуснат да си ходя на село при децата, жената, кучетата, песните и книгите? Бащата е гневен. Сърдит е на всички. Мрази ги, защото синът му уби и те сега не го пускат на свобода.

Това което не разбирам е, защо съучениците на момчето прегазило хората също са там? Те казват, че искат да подкрепят приятеля си. Те искат той да си отиде у дома и да продължи да учи. Защо? Откъде накъде? Как така? Каква е причината да желаете шофьор убил след употреба на упойващо вещество да бъде пуснат на свобода? Ако аз се напуша и блъсна вашия приятел на тротоара, вие мен ще ме подкрепите ли?

За Петрохан почти нищо не знам. Нямам представа защо на мен не ми дават да имам пистолет, а на друг му разрешават да притежава двадесет?

Не ми го побира ума, защо пускат на свобода съучастник в убийство, оневинявайки го само защото е баща на титулярния убиец? Сгънал е нечие дете в куфар, но го е направил заради сина си и това не се брои за престъпление.

Някой знае ли къде е прокурорският син?

Няма да гласувам през април. После ще ми кажат, че заради такива като мен нещата не вървят. Вероятно е така, но не мога да поощря нито един кандидат. Аз и те сме от двете страни на барикадата. Опитвам се да правя добри неща, а те ми слагат данък на добрините и с него си гласуват огромни заплати. Ще гласувам за първия, който се откаже от възнаграждението си. Не мога да плащам на някой, който не си разбира от работата и е намерил начин законно да ме рекетира. Когато навремето аз го правех ме вкарваха веднага в килия. Спях на пода и използвах пластмасова кофа за нужник. Поне беше романтично. Дори обещаха, че през новата година няма да е по-скъпо, а то стана двойно.