A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Подкрепата за българския бизнес, необходимостта от по-свободна икономическа среда, но и съществени разминавания по ключови европейски политики бяха в основата на разговора между "Възраждане“ и работодателските организации на среща в Българската стопанска камара (БСК).

Тя се състоя на 23 март 2026 г., в сградата на БСК по покана на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). В нея участваха председателят на "Възраждане“ Костадин Костадинов, както и народните представители и кандидати от "Възраждане“ за 52-ия парламент, Виктор Папазов, Георги Хрисимиров и Йордан Тодоров.

От страна на работодателските организации присъстваха председателят на УС на БСК Добри Митрев, заместник-председателите Мария Минчева и Станислав Попдончев, председателят на АИКБ Румен Радев, както и представители на

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

"Възраждане“ съсредоточи разговора върху необходимостта от облекчаване на бизнес средата и подкрепа за българските производители.

Костадин Костадинов подчерта: "Възраждане“ е твърдо в подкрепа на българския бизнес за облекчаване на условията и средата, в които той работи, за да може българските предприемачи да произвеждат повече продукти, да плащат по-добре и така държавата да разполага с повече приходи, което несъмнено ще доведе до по-добро благосъстояние на хората“.

Той добави, че производителите трябва да разполагат с максимална свобода за развитие, а държавата трябва да създава условия, а не да налага ограничения.

Съвпадение беше открито по теми като данъчната и осигурителната стабилност и реформата в образованието. Участниците подчертаха, че сегашната система не дава добра подготовка на младите хора, респективно не им дава възможност за добра работа и успешна кариера, което пряко влияе върху икономическото развитие и пазара на труда.

Разминавания бяха отчетени по Зелената сделка, като работодателите настояха за рекалибриране на параметрите ѝ с оглед конкурентоспособността на индустрията и преразглеждане на сроковете и механизмите. От "Възраждане“ отговориха категорично, че са изцяло за отпадане на квоти и рестрикции или напълно за оттегляне от сделката: "Не е ясно кой, кога и с кого е сключил тази Зелена сделка“, каза Костадин Костадинов и подчерта, че тя създава ограничения пред българската икономика.

Различие се открои и по въпроса за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Докато работодателите считат членството за стратегическа цел, от "Възраждане“ се противопоставиха, аргументирайки се с изискванията за либерализиране на пазара на земя: "Българската земя не е стока, с която да се търгува и спекулира!“, каза Костадин Костадинов.

Темата за финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) също беше обсъдена. "Възраждане“ изрази критика към поставянето на условия за отпускане на средства:

"За да ни се дадат пари, които ни се дължат, ни се налагат нови условия“, подчерта Костадин Костадинов и даде пример с ратификации и приемане на закони в последния ден дори на този парламент, които са против българската икономика. Те водят до спад на индустриалното производство и обедняване на хората.

"Трябва да се предоговори и договора с ЕС“, обобщи Костадин Костадинов.

Представителите на работодателските организации, включително Добри Митрев, акцентираха върху нуждата от намаляване на административната тежест - производителите и създателите на брутния вътрешен продукт трябва да разполагат с максимална свобода за развитие - бизнесът следва да бъде подкрепян, а не възпрепятстван, като се създадат условия за по-активна икономическа дейност.

"Няма социална държава, която да е икономически слаба“, обобщи Добри Митев.

Костадин Костадинов заяви, че "Възраждане“ остава отворена за диалог и сътрудничество с бизнеса и работодателските организации, като подчерта, че те могат да разчитат на подкрепа и експертно взаимодействие.

Взаимната готовност за бъдещи разговори и съвместни действия по ключовите икономически теми оставиха възможност за продължаване на диалога. Двете страни установиха достатъчно общи виждания, които са добра основа за сътрудничество.