Чачев бе първо зам.-министър, а после стана и министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Иван Костов. После стана един от създателите и депутат от учредената от командира партия ДСБ.
Боян Бонев и фирмата му "Сироко" получават плажа през 1999 година, като именно Чачев урежда концесията. Година по-късно Бонев поема и плажовете "Поморие" и "Ахтопол".
Той наследява и цялото имущество, съхранявано на плажовете като чадъри, заведения, наблюдателни вишки за спасителите, медицински пунктове. В Несебър даже има и кей за акостиране на яхти, който Бонев също прилапва и вместо да се занимава с летуващите, започва да развива развлекателна дейност с корабчета и водни колела.
Скандалният концесионер издига и 5-метрова стена пред един от хотелите, с която иска да загради плажа и едва през 2009 година държавата се произнася, че тя е незаконна и трябва да бъде съборена.
Проблемите с концесията на "Сироко" са още от началото на сезона, когато се видя, че фирмата е напълнила почти целия плаж в Несебър с чадъри. Оставени бяха само тесни ивици за свободно плажуване и то между хотелите.
Затова Бонев фигурира сред нарушителите по морето след проверката на МРРБ. Туристите се оплакват и от мръсотията по пясъка, пълен с фасове и боклуци. Голяма част от чадърите са в окаяно състояние, което не пречи на концесионера да си събира таксите.