Кризата не е конституционна, а на партиите, те не се справят със задачите

Конституционната криза би трябвало да означава, според мен, тотален блокаж на възможността на държавата да функционира. И поради това, че от множеството органи, които са предвидени в Конституцията и в законите, всъщност не работи само Народното събрание, то можем да кажем, че кризата по-скоро е на политическото представителство. Това каза в аудиокаста "Това е България" на Радио "Фокус", специалистът по конституционно право доц. д-р Наталия Киселова в коментар по темата в конституционна криза ли сме.

"Партиите не могат да се справя със задачите, които са им възложени, а именно – да се трансформира това партийно представителство в политическо и политическото представителство от своя страна да формира мнозинство и правителство. Останалите органи – някои от тях са с изтекъл мандат, други са с непопълнен състав, но това е последица отново от неспособността на няколко Народни събрания да успеят да формират правителство и да изберат нови членове на овакантените длъжности. Към днешна дата това са 80 човека, които трябва да бъдат избрани извън Народното събрание и правителството", допълни доц. Киселова.

В отговор на въпроса как конституционно може да се оформи идеята да се избира на ротационен принцип председателят на Народното събрание, специалистът по конституционно право каза: "Ако внимателно четем Конституцията, там имате три възможни задължителни компонента. Това е председател, т.е. един човек от 240; заместник-председатели – поне двама, традицията е да са с оглед парламентарните групи, значи ще бъдат шест, и комисии. От своя страна, всяко Народно събрание приема за мандата си или докато работи, Правилник за своята организация и дейност. И вече в рамките на Правилника, Конституцията допуска при автономията на Народното събрание, тъй като има редица реквизити, които са присъщи само на него като орган – неговите членове имат имунитет, сами определят правилата, по които работят, разбира се, в рамките на Конституцията, сами си определят заплатите, това е супер важно. Те сега и това не могат да определят, горките, трябва да ги съжалим. И разбира се, самостоятелен бюджет е предвидил. Значи ние сме в хипотеза, в която държавният бюджет е удължен и една от задачите, наред със законодателната дейност, ще бъде бюджетът."

"И сега недоверието между двете парламентарни групи (б.ред.: ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ), влече проблема как те взаимно хем да си гарантират, че нещо, което са се договорили, върви напред, хем невярващи си -  да гарантират, че споразумението ще се спазва. За да се спази обаче това споразумение, т.е. да се премине към уредба в Правилника, трябва да има избран председател. Защото едва след като изберат председател и заместници, могат да пристъпят към решение, с което да решат, че прилагат заварения правилник от предишното. Тогава могат да започнат да мислят как да уредят ротации евентуално на председател на Народното събрание и на комисиите. Но трябва да са създадени комисии, за да има уредба за тяхното ръководство. Всичко това в момента, тия преговорни екипи, които бяха оповестени, договарят някакви положения предполагам, които ще трябва да се облекат в правни норми в Правилника. Къде е рискът? Първо, рискът е, че може, ако изключат другите парламентарни групи, това да създаде напрежение в по-малките. И не бива, разбира се, да се изключват и другите парламентарни групи от някакви формати, не трябва да са само двустранни, трябва да е малко по-широк. И другият риск е, ако се споразумеят джентълменски, този, който заеме длъжността, да вземе после да я предаде. Защото за председателите на комисии да кажем това със срока може да се предвиди в правилника, но за председател на Народното събрание трябва да се види каква е уредбата. Сега част от колегите поддържат, че ротацията трябва да бъде измежду всички парламентарни групи", допълни Киселова. 

Според нея, ще се премине към джентълменско споразумение между първата и втората политическа сила: "Според мен по отношение на председателя на Народното събрание може би ще се премине само към джентълменско споразумение, т.е. едната заема, а другата предполагам ще получи Правна комисия. Целта е договорената законодателна програма да бъде придвижена. Според мен обаче, ако бъдат ощетени по-малките парламентарни групи, могат да оспорят уредбата – в Правилника имам предвид, пред Конституционния съд. И всички тия схеми, при които ние с вас се договаряме – първият и вторият, изключвайки по-малките, може, ако са писани правилата, може да мине и през конституционен контрол. Това показва колко е голямо недоверието, тъй като всеки един от субектите в някакъв момент е престъпвал дадена дума и така недоверието е голямо", прогнозира специалистът по конституционно право.

Цоня СЪБЧЕВА