Лекар: Тежестта на неврологичните заболявания се утежнява от стигмата и дискриминацията

Епилепсията е заболяване, което засяга над 50 млн. души по света, а в България хиляди пациенти и техните семейства ежедневно се борят не само със здравословните предизвикателства, но и с бюрократични пречки. 

Въпреки че страната ни разполага с висококачествено хирургично лечение на европейско ниво, достъпът до основни противоепилептични медикаменти остава сериозен проблем.

Асоциацията на родителите на деца с епилепсия (АРДЕ) сигнализира за хронична липса на животоспасяващи лекарства, като антиконвулсанти и медикаменти за спешна употреба, пише svetatnazdraveto.bg.

Тази липса не само ограничава възможностите на лекарите да предоставят адекватно лечение, но също така увеличава риска от странични ефекти и усложнения при пациентите. Макар, че хирургичното лечение да е на високо ниво, медикаментозното е сериозно изостанало, съобщава проф д-р Красимир Минкин, неврохирург.

Липсата на медикаментозно лечение

На 14 февруари изтича срокът, в който засегнатите могат да се присъединят към колективния иск на АРДЕ срещу Министерството на здравеопазването (МЗ). Делото е заведено за символичната сума от 1 евро, като целта не е финансова компенсация, а намиране на трайно решение на проблема, неглижиран с години. 

Липсата на ефективни действия от страна на институциите провокира организацията да търси съдебна справедливост, обяснява Веска Събева, председател на АРДЕ.

Едно от сериозните предизвикателства пред семействата е невъзможността да се снабдят с нужните лекарства от чужбина, тъй като рецептите, издадени от български лекари, не се признават извън страната. Това допълнително утежнява ситуацията за родителите, които търсят алтернативи за лечение.

Въпреки трудностите, има и положителни новини. АРДЕ представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот“, насочен към младежи с епилепсия, който да им помогне да се справят с ежедневните предизвикателства. Освен това предстои откриването на два нови дневни центъра – в София и Търговище, които ще предложат специализирана грижа за деца и възрастни с епилепсия.

Глобалните предизвикателства пред борбата с епилепсията

Според Световната здравна организация (СЗО), епилепсията е най-често срещаното хронично мозъчно заболяване, засягащо хора от всички възрасти. Въпреки че 70% от случаите могат да бъдат контролирани с правилна диагностика и лечение, почти три четвърти от хората с епилепсия в страните с ниски доходи не получават необходимото лечение. В някои региони този процент достига до 90%.

Основните причини за този недостиг са липсата на обучени здравни специалисти, както и отсъствието на медикаменти в здравните системи на страни с ограничени ресурси. Освен тези проблеми, хората с епилепсия и техните семейства често са изправени пред стигма и дискриминация. 

Митовете и погрешните представи за заболяването са широко разпространени в много култури, което допълнително затруднява живота на пациентите.

СЗО активно работи за подобряване на достъпа до лечение на епилепсия в глобален мащаб. Междусекторният глобален план за действие (МГПД), одобрен през 2022 г., цели да подобри грижата и лечението на хората с неврологични разстройства, включително епилепсията. Въпреки че неврологичните заболявания са втората водеща причина за смърт в световен мащаб, достъпът до здравни услуги и подкрепа остава недостатъчен.

По-достъпно лечение за хората с Множествена склероза в България

"Тежестта на неврологичните заболявания се утежнява от стигмата и дискриминацията, които могат да възпрепятстват възможностите за живот и достъпа до грижи“, подчертава д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, генерален директор на СЗО. Д-р Девора Кестел, директор на СЗО за психично здраве, допълва, че глобалният план за действие е ключова стъпка към предоставяне на интегрирана и всеобхватна грижа за хората с неврологични разстройства.

Въпреки че България прави стъпки към подобряване на грижата за хората с епилепсия чрез нови центрове и информационни ресурси, липсата на достъп до основни лекарства остава сериозен проблем. Международният контекст показва, че България не е изолиран случай – много страни с ограничени ресурси се сблъскват със същите предизвикателства.