Най-важната новина около изпълнението на бюджета е липсата на новина; колкото и да се впечатляваме (суми над един милиард по принцип е редно да предизвикват интерес и реакция) от големи числа, нищо от случващото не е изненада. Това пише в седмичния си анализ икономистът от ИПИ Лъчезар Богданов, цитиран от "Фокус". Още в дискусията преди приемането на бюджета беше ясно, че разходите растат с неустойчиво висок темп, че прогнозата за приходите е твърде оптимистична и че правителството ще прилага "иновативни“ механизми, за да свие иначе очертаващия се огромен дефицит. И затова данните за близо 4,3 млрд. лева дефицит още към края на юли и поет нов дълг от над 16 милиарда се приемат някак вяло, като че ли с примирение и щипка "нали ви казахме“. Но дори това не изглежда достатъчно, за да постави фискалната политика в центъра на обществения дебат.
Данните потвърждават вече известното. Разходите растат с близо 21%, приблизително с колкото нарастват и разходите за персонал след изпълнение на редица щедри обещания най-вече в секторите сигурност и отбрана. Социалните и здравните плащания се увеличават с 14,2%. Очаквано голям скок – почти удвояване – виждаме при капиталовите разходи след "събуждане“ на много от забавените проекти в инвестиционната програма и активизиране на общините.
Приходите се събират повече от прилично – ако, разбира се, игнорираме абсурдните прогнози, заложени в бюджета. Но ако не мерим спрямо изначално "напаснатото“, за да се върже салдото, а с оглед реално случващите се икономически процеси, постъпленията от ключови данъци се увеличават с много добри темпове. Приходите от данъка върху добавената стойност нарастват с 16,4% спрямо първите седем месеца на 2024 г. Постъпленията от подоходния данък растат с 18%, от осигурителни вноски – с 14,5%. При инфлация за седемте месеца от около 4% тези темпове показват добра събираемост.
Разбира се, моментното състояние на икономиката помага. Заплатите – в обществения сектор заради политически решения, но и в частния сектор под натиска на дългосрочни процеси на пазара на труда – продължават да растат с двуцифрени темпове през първата половина на годината. Като цяло нарастването на доходите дава и солидно увеличение на потреблението на домакинствата, което вече няколко поредни тримесечия е основен фактор за отчитания ръст на брутния вътрешен продукт. Към това трябва да се добави и неспиращата кредитна експанзия, особено при жилищните кредити, но и при потребителските заеми – само за седем месеца банките са отпуснали нови ипотечни кредити за 4,9 млрд. лева. Това подхранва инвестиционната активност в строителството, но и по линия на свързаните производства и услуги този ресурс прелива към останалата част на икономиката.
Но дори тези изключително благоприятни условия са недостатъчни, за да се ограничи дефицита при тези амбиции за харчене. Затова и правителството прибягва до арсенала от възможни "хитрини“ – банките плащат авансово корпоративен данък за следващата година, печеливши държавни предприятия плащат авансово дивидент, който иначе щеше да влезе в бюджета през 2026 г., увеличава се капитала на ББР и БЕХ, които ще финансират различни инвестиции, без обаче това да се отчете като бюджетен разход. Целта е повече от прозрачна – сметките "да излязат“ на хартия, да изглежда че има повече приходи и по-малко разходи и така дефицитът да не изглежда висок.
Проблемът е, освен че се затруднява все повече открития дебат за публичните финанси, базиран на данни и рационални аргументи, че подобен подход може да има само краткосрочен успех. Сблъсъкът с реалността е неизбежен, защото:
– Реалните потребности за финансиране директно се отразяват в динамиката на държавния дълг – нуждите от ресурс изискват нарастващи емисии от нови облигации, видимо от вече поетите нови над 16 млрд. лева дълг от началото на годината;
– Тези операции са с еднократен характер и просто отлагат признаването на проблема – събраните авансово приходи означават по-ниски постъпления през 2026 г.
Отделно от това забавянето на европейската икономика, което вече се отразява на експортно-ориентираните индустрии, постепенно ще охлади растежа, а с това и пазара на труда. Успокояване на ръста на заплатите ще забави ръста на потреблението и вероятно ще бъде съпроводено и от по-предпазливо поведение на банките при кредитирането. Всичко това ще ограничи потенциала за ръст на данъчните приходи още през 2026 г., но със сигурност през 2027 г.
Управляващите имат избор – да започнат да мислят за бюджетна консолидация чрез ограничаване на ръста на разходите още тази есен или да изчакат дефицитът да стане неудържим през 2026 г. и едва тогава да поемат политическата отговорност за стабилизиране на публичните финанси. Към момента видимите сигнали са за втория сценарий. Най-очевидният му недостатък е, че всяка година отлагане увеличава мащаба на проблема и съответно налага много по-голяма корекция в траекторията на приходите и разходите, за да се свие дефицита. Или, за да опростим – едно е разходите все пак да растат, но с по-нисък темп, друго е да се замразят, а пък драматично различно е когато трябва да се свиват в номинална стойност. И понеже последното е много трудно за политиците, те ще предложат повишаване на данъците.
Ако четем средносрочния фискално структурен план, за 2027 г. вече има заложено вдигане на размера на осигуровките. А вече започват да се тестват – като начало заобиколно, плахо и от външни институции или анализатори – идеи за повишаване на други данъци.