Любомир Гетов: България не е най-добрият от конкурентна гледна точка трудов пазар за хората от Централна Азия

Набирането на нискоквалифицирана работна ръка и работна ръка, която работи с ръце е все по-съществен проблем в европейските страни, а набирането на работна ръка от Централна Азия е едно от решенията на този проблема за България. Геополитиката, политическа стабилност, рисковите фактори, разликата в заплащането и относително доброто владеене на английски език са част от основни фактори, оказващи влияние при набирането на работна ръка от Централна Азия. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ експерт по темата Любомир Гетов.

Според него България не е най-добрият от конкурентна гледна точка трудов пазар за хората от Централна Азия, Полша е по-атрактивна, но и по-трудно се взимат визи за там.  

Част от хората, които идват да работят тук, не само млади, а и по-зрели, са преминали "школовката“ на трудовата миграция в Русия и имат опит в това отношение. "Обикновено от Киргизстан идват млади хора, студенти, които идват за 3-4 месеца да работят в някой голям хотел, да видят море – в Киргизстан море няма, и се връщат. Докато примерно узбеките, до голяма степен са хора, които искат да дойдат да работят за 3-6 години тук, за да изкарат някой друг лев, да съберат някой друг финансов ресурс и да се върнат да построят къща, примерно.“

По думите му много от хората, идващи да работят от Централна Азия, идват с ясната нагласа, че са легални трудови мигранти, които идват за определен период от време, а не са хора, които искат да потънат в Европа и да ползват България като отправна точка. "Има и такива,“ посочи той и добави, че социалните медии играят много лоша роля в това отношение, често подмамвайки младите хора с невярна информация. "В момента, в който един трудов мигрант се махне от компанията, която го е вкарала, той става нелегитимен, нередовен, неговия документ се анулира и той просто трябва да си тръгне,“ предупреди той.

Според Гетов държавата няма адекватна политика от гледна точка на административните проблеми в процеса по наемане на чуждестранни работници, като даде пример с намалената численост на служителите, които се занимават с разглеждането на документите на трудовите мигранти, а чакащите молби се увеличават, като само от тази година са 22 хиляди. "В Узбекистан доскоро ние нямахме консул. Ние имахме един-единствен дипломат в тази страна, шарже д'афера, който се занимаваше и с дипломатическата си дейност, и с консулската служба, което е безумие. Т.е. имаш един поток на работници, който обаче се обслужва от един човек, който всъщност не му е основната дейност това.“

Нашето законодателство не е по-лошо от това в другите страни, добави още специалистът, като според него у нас на този процес с наемането на чуждестранни работници се гледа по-скоро враждебно като цяло, защото се смята, че тези хора едва ли не ще пречат на развитието на пазара на труда в България. "В България в момента трябват още 300-350 хиляди човека минимум, за да може икономиката да върви по този начин, по който има потенциал да върви,“ каза той, като е категоричен, че има необходимост от промяна на Закона за трудовата миграция, както и да се помисли за повече хора, които да обработват документите, да се помисли и за консулските служби. "Тези неща биха могли да отрегулират процеса да влезе в норма,“ добави Гетов.