Любомир Кючуков: Тръмп разцепи евроатлантизма

Тръмп разцепи евроатлантизма на евро и атлантизъм. При това тези две понятия вече не просто означават различни подходи, но и също така конфликтни политики по отношение на търговията, на геополитиката, на международното право и международните институции, както и на отношението към проблемите на климата. Това каза в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" директорът на Института за икономика и международни отношения и бивш зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков.

 

По думите му Тръмп раздели Европа и в идеологическия план, като според него възходът на крайнодесните популистки националистически формации в Европа е еднотипен като явление с победата на Тръмп, което се превръща в тенденции, свързани с една системна криза, а "в политически план това доведе до вълна от тръмпофили в Европа, които имат и директната подкрепа от страна на САЩ“.

 

"Действително Европа е изправена пред избор по отношение на евроатлантическите си връзки. И неслучайно все по-активно се заговори отново за стратегическата автономност на Европа, и от друга страна за вътрешното й единство, което да й позволи да се стреми към това да стане наистина реален глобален субект.“

 

Според експерта у държавите от Източна Европа отдавна зрее едно недоволство от третирането на Източна Европа като втора категория държави от страна на Брюксел, в резултат на което се наблюдават едни по-дълбоки социални процеси, които определят тези посоки на политическо развитие. "И в такава обстановка когато говорим за визита на сина на американския президент Тръмп младши, особено президент, който води т.нар. икономическа транзакционна политика, т.е. когато се залага на бизнес интересите, то неминуемо това посещение има и своите освен икономически, но и политически елементи,“  обясни той.

 

Любомир Кючуков е на мнение, че не толкова развитие на Европа на различни скорости е проблемът, колкото в посоката на развитие, където според него липсва единство между страните членки. "Скоростите могат да бъдат както две, така и 27, според страните членки на Европейския съюз, но посоките са само две, и те са или задълбочаване на интеграцията, или крачка назад към повече пълномощия на националните държави. Напоследък втората тенденция придобива все по-сериозни измерения с победите на такива крайнодесни популистки партии на изборите в редица страни или участието им в управлението,“ каза той и посочи, че докато не се реши въпросът именно накъде ще върви Европейският съюз, той ще бъде в състояние на "политически шпагат“ или опит да се тръгне едновременно в двете посоки.

 

Развитието на Европа на скорости или кръгове може да доведе и до разделянето на Европа, предупреди дипломата. "Всичко това за съжаление показва отсъствието на ясна перспектива накъде трябва да върви Европейският съюз.“

 

"Място на България е в Европейския съюз, но нейното място би следвало вече да се подплати със самочувствието на страна членка от вече 18 години, което да не води само до присъствие, а и до участие във взимането на решения, т.е. формулиране на собствените си интереси и търсене на партньори за осъществяването на тези интереси в рамките на Европейския съюз,“ посочи още директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.