Мария Янева: 25% от пациентите с репродуктивни проблеми имат психологически стерилитет

Председателят на Фондация "Искам бебе“ Мария Янева в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“

Средната възраст, на която жените в България стават майки за първи път, е 27.5 години. Това показват данните на Националния статистически институт от националното преброяване през 2021 г. По темата наш гост е Мария Янева – председател на Фондация "Искам бебе“. Г-жо Янева, как ще коментирате статистиката? Подходяща ли е възрастта? 

Ако трябва да бъдем честни, това не е изненада, тъй като по данни на Института за 2019 г. това е тенденция в целия Европейски съюз. България не отстъпва по това. Като единственият, може би и основен въпрос, който поставят всички, подложили се в това изследване, е за желанието си да повишат своя образователен ценз, да имат своята материална обезпеченост и една по-стабилна сигурност за отглеждане на своето дете. Дори трябва да посочим, че статистиката в столицата е за една още по-висока възраст за раждане на първо дете, а тя е над 30 години, което за една жена във фертилна възраст поставя въпросите и за това колко всъщност тя има възможност на тази възраст да има естествено забременяване без намесата на асистираната репродукция, тъй като пациентите, които се обръщат към нас за помощ, показват именно това – че това може би не е най-подходящата възраст за раждане на първо дете.  

От Националния статистически институт потвърждават тенденцията от последните години на непрекъснато отлагане на събитията, свързани с репродуктивно поведение на младите. Защо? Вие изброихте и някои от причините. Всъщност образование и материална обезпеченост – това ли е? 

Това са основните проблеми. Другият проблем, който поставиха в това изследване хората – че едно основно тяхно притеснение е запазване на настоящата им работа, тъй като раждането на първо дете е свързано с отсъствие от работа и с получаване на майчинство, което те посочват, че не е достатъчно, за да бъде отгледано в едни нормални, добри условия детето. Може би дори бихме посочили като основен проблем това, че много от хората посочват, че всъщност нямат партньори до себе си като основен проблем. Други посочиха, че не могат да имат самостоятелно жилище, живеят в жилище на своите родители. И тук стигаме до извода, че всъщност това е един много комплексен проблем. В изминалата година проведохме и няколко разговора с Министерство на труда и социалната политика именно относно проблема връщане на работа от майчинството или може би използване на едно по-гъвкаво работно време за младите майки. Видяхме, че и дистанционната форма на работа в някои сфери на труда всъщност много добре се котира. Предложихме тези варианти, като държавата всъщност откликна на това, и се надяваме в най-скоро време това да бъдат и едни промени в Кодекса на труда, ако все още седи на дневен ред, да бъдат приети в едно редовно правителство, което смятам, че би облекчило и би дало една по-голяма сигурност на младата майка относно обезпеченост, работа.  

Така е, и наистина майчинството, не само като сума, която се получава през това време, но и като обезпеченост, както казахте вие, дали след това ще имат възможност да се върнат на работа и по какъв начин, се оказва ключово. 

Категорично, категорично. Това е проблем сред младите хора. Отделно се поставя въпроса, че фертилните възможности на жената над 30 години започват значително да намаляват. Все повече млади пациенти – като казвам млади, имам предвид хора до 30-годишна възраст, се обръщат към нас за помощ, защото вече са с намалял, а дори и изчерпан яйчников резерв. Това вече е един много притеснителен белег. И това е не само проблем на хората в България, това е проблем, който се наблюдава като тенденция в цяла Европа. Предходното национално представено проучване, което направихме за 2014 г., показа, че хората с репродуктивни проблеми са 145 000. 2021 г. обаче проучването показа, че те вече са 290 000, което вече наистина поставя един много сериозен проблем за лечение сред младите хора от необходимостта от асистирана репродукция – това са 4% от българите. 

Наистина сериозна бройка за хора с репродуктивни проблеми. А сега искам да ви попитам какво влияние оказва именно върху раждаемостта средата – приятели, смейство. 

Благодаря за този въпрос, той наистина е много важен. Оказа се, че забързаният темп на времето, напрегнатото ежедневие, качеството на храната, заседналият начин на живот всъщност са едни много важни фактори относно и психическото, и емоционалното състояние, а те се отразяват най-вече на репродуктивните възможности при жената. И може би тук е моментът, в който трябва да отбележим, че този репродуктивен проблем е споделен. Почти винаги тенденцията показва, че той е и при двамата партньори, т.е. не можем да говорим, че основно проблемът е при жената или е само при мъжа. Комплексните проблеми са проблеми и за двамата. Така че относно възможностите им – бих казала по-скоро, че са споделени. И дори насочваме пациентите към програми, в които те наистина да подобрят качеството си на живот, било то с различни здравословни режими на хранене, с повече физически действия. Всички тези неща комплексно подпомагат било то жената или мъжа съответно, за да превъзмогнат и този проблем. И може би един основен дял тук има и чисто психологическият стерилитет, който около 25% се наблюдава при пациентите с репродуктивни проблеми. Това е т.нар. неизяснен стерилитет. Чисто физиологично, генетично няма никакви проблеми и причини, които да водят до стерилитет, но пациентите по тези причини не могат да имат деца. Затова съветваме и в тези случаи да се потърси психологическа помощ. Имаме такава в над 45 града в България. Тя се оказва абсолютно безплатно за всички, които имат нужда, и по принцип е доста ефективен метод за справяме с този вид проблеми.  

Т.е. тук не се касае до наистина здравословен проблем, а на психологическо ниво? 

Абсолютно, да, абсолютно. 

Това наистина е много интересно, тъй като аз също познавам хора, които нямат проблеми – изследвания, абсолютно всичко, но просто не се получава.

Ние затова винаги съветваме пациентите до 30-годишна възраст, ако в рамките на една година няма бебе, да потърсят консултация със специалист по асистирана репродукция и съответно над 30 години, ако в рамките на 6 месеца няма бебе, трябва да се потърси помощ, защото помощ се оказва навреме. Когато отлагаме това с идеята, че сами ще назначим лечение или сами ще си прочетем в интернет и ще си приложим правилната терапия, това почти никога не довежда до резултата, който търси пациентът. ХХІ век медицината наистина е напреднала, има много иновативни методи и пациентите, които търсят подкрепа и лечение, смея да твърдя, че я намират. В България наистина имаме много достойни специалисти, които са не само на европейско, бих казала на световно ниво представени, които имаме все още удоволствието и възможността да работят в България за нас.   

Наистина навременната помощ, правилното лечение, обръщането към експерти са много важни, а не да предприемаме сами каквито и да било мерки. И апелираме именно за това. Аз много ви благодаря за отделеното време и за интервюто по една наистина много важна тема. 

Моля ви, за мен беше удоволствие. И да си пожелаем за финал още много български деца! 

Дано! Наистина прекрасно пожелание.