Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Димитър Станчев, от Фондация "Споделени наследства", за мартеницата и събитието, което организират от фондацията.            

Г-н Станчев, разкажете ни малко повече за вашата фондация! Каква е вашата дейност? Как споделяте наследствата?

Фондация "Споделени наследства" е учредена през 2024 г. като фондация с нестопанска цел, в обществена полза. Целите на нашата фондация са много важни и ключови за българското общество, а именно да извършваме дейности, които са насочени към опазването на културното и историческото наследство на България; да работим за развитието и утвърждаването на духовните ценности, на науката, на културата и художествено-творческата дейност. За нас е изключително важно да работим, за повишаване нивото на образование. И не на последно място, изключително важно е да укрепим връзката между културата и образованието, основно с разпространение на образователни програми и модули, в които включваме деца, младежи и възрастни. В общи линии всички наши проекти са насочени към опазването и развитието на културното и историческото наследство на България. 

Имате ли впечатление, че това му куца на новото поколение?

Не мога да кажа, но смятам, че е нужно да се усъвършенства образователната система в България. И чрез разработването на проекти – не само нашата фондация, много неправителствени организации в България работят в тази посока. По-скоро ние основно допринасяме за това младите поколения да се запознават с историята. И не на последно място, когато те я опознават, ще могат и да я опазват.

Не би ли било по-добре само да подпомагате, да кажем, училищния модел?

Разбира се, разбира се. Неслучайно нашата основна задача беше през тези две години да успеем да сключим меморандуми за сътрудничество с читалища и училища, за да работим точно в тази посока.

А има ли някакъв контрол от страна на държавата върху това каква идеология се проповядва по време на тези срещи и практики с подрастващите, с оглед на събитията от последните дни, трагичните събития на Петрохан? Много се заговори за НПО-та и фондации, които проповядват някакви ценности. Дали има някакъв синхрон между вас и държавните институции в това отношение?

Не мога да кажа, че има мониторинг, ако ме питате за това. Мисля, че държавата няма ресурса да извършва този мониторинг. Но в допълнение, за да отговоря на вашия въпрос ще кажа, че ние като организация в обществена полза сме прозрачни. Организациите с нестопанска цел трябва да бъдат изключително прозрачни в дейностите, които извършват.

Така че за нас, като организация в обществена полза, е доста по-рестриктивно от гледна точка на отчетността. Длъжни сме да отчитаме пред държавата всяка една календарна година какво правим. Изпращаме доклади, отчети, финансови документи. От гледна точка на тази прозрачност ние спазваме всичко стриктно. А относно това как проповядваме на децата идеологии – бих казал, че по-скоро е въпрос на лично осъзнаване. По-скоро екипът, който е създаден, трябва да бъде от хора, които имат морални и духовни ценности, според мен.

Но от гледна точка на мониторинг от страна на държавата – мисля, че тя няма как да се справи, защото в България има много неправителствени организации. Просто, представете си какъв ресурс трябва да има държавата.

Нега сега да поговорим за конкретните изяви, които вие организирате. Сега ви предстои една такава в Епископска базилика на Филипопол на 21 февруари 2026 г.. Какво предвиждате да направите за 1 март, когато празнуваме Баба Марта у нас? 

Как стигнахме до тази идея с моя екип? За нас беше изключително важно в навечерието на 1 март да почетем тази важна за българите дата, понеже свързва символа на мартеницата с българското. Но ние знаем, че голяма част и от децата, и от възрастните, бих казал, не са запознати изцяло с историята. Затова за нас беше важно точно в навечерието на 1 март да ги потопим в историята, в символиката, и в смисъла на тази древна традиция, която се предава през поколенията.

Затова екипът на Фондацията подготви едно различно събитие, тип образователен модул, който ще включва една кратка презентация с историческа справка за произхода и за развитието на мартеницата. Това всъщност ще бъде един разказ, защото едно наследство ще бъде предадено на следващото поколение. Това трябва да бъде разказано по най-добрия начин. Така че ние сме го направили под формата на разказ за символиката на мартеницата и значението за обществото. И накрая участниците ще имат възможност да си направят, да изработят една автентична мартеница на място.  

Нашият екип е ангажирал младежи, студенти, които са избрали два-три конкретни мотива мартеница, с изцяло автентични материали. За нас беше важно те да се докоснат до това наследство и да го пренесат в своя дом. Малко хора са запознати, че всъщност мартеницата не е само няколко вида конци. Всъщност културните практики с празнуването на 1 март са вписани през 2017 г. в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството, което е много интересно. Затова тръгнахме в тази посока – да посочим, че мартеницата е символ на българското, но е и част от нематериалното културно наследство на света. Не знам дали са запознати, но тази номинация всъщност е мултинационална – не само на България, но на Северна Македония, Република Молдова и Румъния. Тези четири държави заедно са изградили тази номинация, която е приета.

Така че това е целта на нашето събитие – по-скоро да изградим един диалог между миналото и настоящето. Повече за символите ще може да научите, когато дойдете тук, на място, след като премине тази презентация.

За България мартеницата е изключително важен символ. Знаете, белият и червеният цвят, които всъщност са цветовете, които ни свързват през вековете и които ни изграждат като нация. Идеята е ние да разкажем за тази традиция, която се е разказвала през вековете.

Какво още организирате и за какви празници?

С екипа ми работим усилено, както ви посочих малко по-рано, да съхраняваме българщината. За тази година обмисляме още няколко такива събития. Ще ги обявим в нашите социални мрежи, за да могат хората да се запознаят. Но мартеницата беше нещо, което подготвяхме от няколко месеца, така че се надявам да има интерес, да има добри отзиви.

А защо избрахте Епископската базилика за място на вашето събитие?

Отново символично. Такова събитие – къде по-хубаво място от това, което е наситено с толкова вековна история, обект на 17 века? Смятам, че такива събития носят много добавена стойност, когато се случат точно в обекти на културно наследство.