Тя обясни, че при приемането на закона в Народното събрание през 2015 г. 16-те милиарда, с които Нинова спекулира, са гласувани като таван на възможен външен дълг за период от 3 години. Конкретните размери, които правителството може да тегли, се записват в закона за държавния бюджет за съответната година и също се гласуват в парламента.
"Сключването на 3-годишен договор с избраните банки посредници, които да осигурят емисията на облигациите, беше добро решение, тъй като размерите на техните възнаграждения и комисионни са доста по-ниски, отколкото ако всеки път се прави отделна поръчка. Това даде и възможност на правителството да емитира дълг в най-подходящия от международна гледна точка момент, при който цените и лихвите бяха максимално ниски", посочи председателят на бюджетната комисия в 41-вото и 43-тото Народно събрание Менда Стоянова.
Към момента са изтеглени 10 милиарда лева от този дълг и най-вероятно другите 6 милиарда няма да бъдат усвоени. Менда Стоянова уточни, че вземането се е наложило предимно за рефинансиране на стар външен дълг.
"Да не забравяме, че дефицитът, който държавата генерира вече осма-девета година заради управленски решения на бивши правителства, също се покрива от дълг. С безкрайните обещания на БСП за раздаване ще отидем към нови дефицити. В партията си имат икономисти, които смятат, че няма лошо дефицитът да продължи, за да се финансират повече разходи. Само че това означава допълнителен дълг", допълни Менда Стоянова.
Тя подчерта, че в своята предизборна програма ГЕРБ категорично поема ангажимент през следващите години на управлението си да намалява дълга с 5 процента годишно. Според нея това ще стане реалност, ако на 26 март българските граждани гласуват за №11 в интегралната бюлетина.