Месечната инфлацията за януари е 1%, заплатите се вдигат на годишна база

Реалната заплата у нас расте през четвъртото тримесечие на миналата година, след като преди това реалните възнаграждения намаляваха заради високата инфлация. Това показва месечният обзор на българската икономика, изготвен от Министерство на финансите.

Номиналният растеж на средната работна заплата общо в икономиката се ускори до 16.6% на годишна база спрямо 14.7% през третото тримесечие.

Заедно със задържането на растежа на потребителските цени, реалната заплата, дефлирана с ХИПЦ, се повиши с 1.8% на годишна база. Ускореното нарастване на заплатите в сравнение с предходните три месеца на годината се дължеше в по-голяма степен на частния сектор (17.7%), докато номиналният растеж на заплатите в публичния сектор, въпреки ускоряването, остана сравнително по-нисък (13.5%). Най-висок темп на растеж на заплатите бе наблюдаван в селско стопанство (23.4%), производство на енергия (23.1%), търговия (20.1%) и финансови и застрахователни дейности (20.0%).

Относно инфлацията от МФ цитират предварителни данни, според които месечната инфлация за януари 2023 г. е 1%. Цените на енергийните стоки и храните се повишиха съответно с 2.6% и 1.5% и допринесоха най-много за повишението на общия индекс спрямо предходния месец. От началото на годината отстъпката от 0.25 лв. на литър за обикновените горива, пропан-бутан и метан отпадна. Така цените на транспортните горива отчетоха ръст от 5.1% и допринесоха с 0.31 пр.п. към общия индекс, пише в анализа.

Цените на суровия петрол също се повишиха с 2.7% в доларово изражение през месеца, но повишението им беше частично компенсирано от по-силното евро спрямо щ. долар. Природният газ за бита поскъпна с 19.2% през месеца във връзка с решението на КЕВР. Базисната инфлация (общият индекс без енергийни стоки, храни, алкохол и цигари) се повиши с 0.4% спрямо декември 2022 г., с принос най-вече от неенергийните промишлени стоки. Техните цени се повишиха с 0.7%, докато тези на услугите нараснаха минимално с 0.1%.

Годишният темп на инфлация според ХИПЦ се забави до 14.1%, тъй като поскъпването при храните и услугите се сви, съответно до 25.1% и 11.5% на годишна база. След тенденцията на забавяне през втората половина на 2022 г., инфлацията при енергийните стоки се ускори до 13.6% през януари 2023 г. най-вече поради отмяната на отстъпката върху горивата. Спрямо година по-рано, базисната инфлация се забави за първи път от август 2021 г. до 10.7%. 

От Министерство на финансите отчитат, че растежът на кредита за частния сектор се е забавил  до 12.7% на годишна база през декември спрямо 13.5 през предходния месец. За първи път от юни 2022 г., темпът на растеж е под 13%. И двата сегмента, нефинансови предприятия и домакинства, допринесоха за забавянето. Кредитите за покупка на жилище нараснаха със 17.8% или едва 0.2 пр.п. по-малко спрямо предходния месец. Забавянето при потребителските кредити бе по-ясно изразено – от 14.1% през ноември до 12.4% през декември 2022 г.

Спадът на лошите и преструктурирани кредити бе основен фактор за забавянето. Растежът на фирмените кредити се забави до 10.4% при 11.1% месец по-рано, което съответстваше на забавянето на индустриалното производство през декември. Среднопретегленият лихвен процент по жилищните кредити продължи възходящата си тенденция през декември с 5 б.т. до 2.62%.

Средният лихвен процент по потребителските кредити достигна 9.63%, което бе повишение с 89 б.т. спрямо предходния месец и със 113 б.т. спрямо края на 2021 г. Цената на фирмените кредити също се повиши до 3.55% или с 33 б.т. спрямо месец по-рано. Среднопретеглената възвръщаемост на срочните депозити се повиши с 11 б.т. до 1.01%, се посочва в анализа.