Михаил Кръстев: Българите обедняха с 40% за пет години

Икономическият експерт и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев коментира последните данни на НСИ, според които инфлацията у нас през октомври достига 5,3% на годишна база и 0,9% месечна инфлация, а средногодишната е 4,1% – значително над критерия за еврозоната от 3%.

"Критериите за еврозоната вече не са решаващи за нас – България има одобрение от еврогрупата и ЕЦБ, но инфлацията остава сериозен вътрешен проблем", заяви Кръстев в ефира на Радио "Фокус". 

Той поясни, че по-високата инфлация показва грешни бюджетни прогнози и се усеща пряко от домакинствата чрез постоянно повишаващи се цени на стоки и услуги. Според него инфлацията вече не е "внесена" от международни пазари, а се генерира основно от вътрешнополитически и вътрешноикономически фактори, включително твърде разходния бюджет за 2024 г.

"Увеличенията на доходите в публичния сектор, финансирани чрез заеми и раздаване на непроизведени у нас пари, са директен двигател на инфлацията", подчерта Кръстев.

По отношение на бюджета за 2026 г. експертът посочи, че по-високата инфлация всъщност може да доведе до по-високи приходи за Министерството на финансите, но това става за сметка на обществото.

"За пет години българите са обеднели реално с над 40%. 100 лева днес имат покупателна стойност от 60 лева отпреди пет години", отбеляза той.

Кръстев коментира и тревожните данни, че над два милиона българи се определят като бедни, което е в синхрон с факта, че 75% от работещите получават под средната работна заплата. Данъчната тежест също не е ниска – разликата между разхода на работодателя и нетната заплата на служителя достига около 35%.

Относно прогнозата на Европейската комисия за нов скок на инфлацията през 2027 г. и забавяне на ръста на заплатите, Кръстев смята, че това зависи изцяло от политическите решения, а не от икономическите реалности.

"Трябва да се променят законопроектите, които водят до непрекъснато увеличение на разходите. Българският модел не издържа на 45-47% преразпределение на БВП през бюджета", подчерта той.

Според експерта излизането от "порочния кръг" е напълно възможно чрез ограничаване на проинфлационните политики, връщане към фискална дисциплина и спиране на автоматичните механизми, които изкуствено увеличават заплатите в публичния сектор.