Всеки бюджет трябва да се прави реалистично, спрямо очакванията за приходите, които могат да се генерират, и да се разписва разходната част – нещо, което не се случва в България през последните пет години. Нереалистичните очаквания на политиците и нежеланието им да поемат отговорност за своите действия и да ги ревизират влошава бюджетната процедура, която по принцип не е нещо сложно. Това каза изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Съкращаване на разходите от 1% няма да бъде достатъчно, за да се внесе ред в публичните финанси. Съкращенията трябва да бъдат много по-драстични, категоричен бе той. "Българските граждани не трябва да бъдат залъгвани. В средносрочната бюджетна процедура, приета от правителството, бяха записани нови дългови емисии до 2028 г. в размер на над 40 милиарда лева. Бюджетният дефицит в България се разписва традиционно вече на 3%, без да броим падежите, които имаме по стари задължения и останалата част от финансирането на дълговите емисии. Трябва да се действа с план, да се оптимизира, а не да се съкращава“, заяви Кръстев.

Социалните разходи трябва да се замразят, смята изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива. През 2019 г. разходите на НОИ за изплащане на пенсии са били около 10 милиарда лева. В момента те са близо 25 милиарда лева, като продължават да растат, посочи той. "Българските пенсионери не са два пъти по-богати, отколкото са били през 2019 г. Т.е. огромният разход, който е направен, не носи желаните резултати, така, както се очаква от българското общество. Социалната политика е с най-ниска добавена стойност. Трябва да се помисли за оптимизация, за реформа в пенсионната система“, допълни Кръстев.

Според Съюза за стопанска инициатива минималната работна заплата не трябва да бъде замразявана, но формулата за изчислението й трябва да бъде променена и съобразена с редица индикатори. "Всяко увеличение на минималната работна заплата по сгрешената и въведена в Кодекса на труда формула увеличава над 40 други социални плащания“, обясни Михаил Кръстев.

Той отбеляза, че някои звена в държавната администрация – най-вече свързаните с европейските фондове и с Плана за възстановяване и устойчивост, не са достатъчно обезпечени откъм кадри. "Българската икономика се нуждае от тези пари, но няма достатъчно експертен потенциал в администрацията така, че да бъде подпомогнат бизнесът да достигне до тези ресурси, които ще донесат значително по-висока добавена стойност, отколкото социалните разходи“, поясни Кръстев.

Според него актуализация на бюджета сега би била необходима, ако правителството реши да изпълнява разходната част така, както са разписани. Приходната част не се изпълнява, добави той. "Надеждите са, че ще успеем да получим и трето плащане по ПВУ, иначе там отново ще се отвори дупка от още милиарди, заложени в бюджета, но неполучени. Ако решим да не изпълняваме разходната част, свързана до голяма степен с капиталовите разходи, които са с най-висока добавена стойност – инвестициите, които държавата прави за подобряване живота на гражданите, тогава може и да не се наложи актуализация. Правителството се превръща в заложник на собствената си недалновидна политика, тъй като то няма достатъчно средства, за да обезпечи социалните политики, за които преди това е гласувало“, коментира изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива.

Според него няма никаква причина в момента да се предприемат радикални промени, свързани с данъчната система. "Българската икономика се представя добре, за разлика от управлението на публични финанси. България генерира завиден икономически растеж спрямо европейските си партньори и поддържа относително ниска инфлация. Единствената причина да се стигне до по-високи данъчни ставки и до кардинални промени е апетитът на политиците да раздават чужди пари“, категоричен бе Михаил Кръстев.