Миналата година се оказа рекордна за продажбите на нови леки автомобили в България, като беше подобрен досегашният връх от 2008 г. Продадените нови коли са били с около 6000 повече спрямо 2024 г. Това заяви Александър Костадинов, председател на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители, пред Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му в сегмента на лекотоварните автомобили се отчита лек спад, но пазарът на тежкотоварни камиони продължава да нараства. Това е ясен индикатор за активността и нуждите на бизнеса в страната.

Според Костадинов основните причини за рекордните продажби са две. Първата е повишаването на покупателната способност на българите. Втората, и по-съществена, е все по-широкото осъзнаване, че покупката на нов автомобил е по-изгодна в средносрочен и дългосрочен план в сравнение с придобиването на стара кола, чиято поддръжка често изисква значителни и непредвидими разходи.

Въпреки това рамката, в която се развива българската мобилност, остава неблагоприятна за новите автомобили, подчерта Костадинов. Именно това, според него, е причината България да има най-стария автомобилен парк в Европа – не защото страната е бедна, а защото системата насърчава покупките на стари и замърсяващи превозни средства.

България е сред първите две държави в Европейския съюз по смъртност при пътно-транспортни произшествия и заема водещи позиции в негативните класации за най-мръсен въздух в градовете. Значителна част от това замърсяване се дължи именно на транспорта, посочи Костадинов.

По думите му настоящата система в България реално насърчава вноса и покупката на употребявани автомобили. Като пример той даде факта, че при покупка на 10-годишен автомобил от Германия частно лице не заплаща ДДС, докато при покупка на чисто нов автомобил ДДС се дължи в пълен размер. Освен това годишният данък за по-старите автомобили често е по-нисък.

Според Костадинов, ако държавата изгради ясна и последователна стратегия, тази тенденция може сравнително бързо да бъде обърната. Необходимо е въвеждане на принципа "замърсителят плаща“, стимули за покупка на нови електрически автомобили и създаване на нискоемисионни зони в големите градове.

Като положителен пример Костадинов посочи нискоемисионната зона в София. По данни от изследване, през последната година е отчетено намаление на азотните окиси – вредни за здравето замърсители, които се отделят основно от старите дизелови автомобили.

През миналата година делът на електрическите автомобили в България е бил около 5% от общия пазар, или приблизително 2500–3000 нови коли. На фона на общ автомобилен парк от около 3,6 млн. превозни средства това е "капчица в океана на силно замърсяващите автомобили“, коментира Костадинов.

Общият брой електромобили в страната е около 25 хил. Според него това ясно показва нуждата от активна държавна политика за стимулиране на електрическата мобилност. Той цитира изследване, според което инвестиция от 100 млн. лв. за три години би донесла на бюджета повече приходи под формата на ДДС, отколкото вложените средства. Основната цел обаче не трябва да е фискална, а да се демонстрира ангажираност и да се стартира устойчив процес.

Докато в България навлизането на електромобилите става бавно, в Европа около 25% от новите автомобили, продадени през миналата година, са били електрически или електрифицирани. В почти всички страни от ЕС има програми за стимулиране на електрическата мобилност и за ограничаване на силно замърсяващите автомобили, което обяснява разликите в резултатите, отбеляза Костадинов.

В България вече има около 2800 публични зарядни станции – съотношение, което при парк от 25 хил. електромобила може да се определи като добро. Все още обаче има недостиг на високоскоростни зарядни станции с мощност 200–400 киловата, които значително съкращават времето за зареждане и повишават удобството за потребителите.

Европейската стратегия за електрическа мобилност предвижда изграждане на зарядна инфраструктура на всеки 60–80 километра по основните пътни артерии.

Костадинов прогнозира, че в Европа и в България ще се появяват все повече по-достъпни електрически и електрифицирани автомобили. В момента у нас електромобил може да се закупи за около 50–60 хил. лв., като се очаква още през тази и следващата година на пазара да навлязат модели на цена около 40 хил. лв. Това, според него, е положително както за потребителите, така и за развитието на пазара.