Според данни на Евростат от 19 януари 2026 г. българските студенти са сред най-слабо заетите в Европейския съюз.

Нидерландия (74,3%), Дания (56,4%) и Германия (45,8%) наблюдават най-висок дял на млади хора, които работят и учат едновременно.

Даниите показват, че през 2024 г. 25,4% от младите европейци (на възраст 15-29 години) са били заети по време на формалното образование. 71,4% от младите хора са останали извън работната сила, а 3,2% са били безработни (на разположение за работа и активно търсещи работа), докато са били във формалното образование.

Нидерландия (74,3%), Дания (56,4%) и Германия (45,8%) наблюдават най-висок дял на млади хора, които работят и учат едновременно. За разлика от тях, Румъния (2,4%), Гърция (6,0%) и Хърватия (6,4%) отчитат най-ниски дялове сред страните от ЕС.

Във възрастовата група 15-19 години 74,4% от жените и 70,4% от мъжете остават извън работната сила, докато учат, което показва, че те са фокусирани най-вече върху образованието в ранните си години. 

С напредване на възрастта и достигане на възрастовата група 20-24 години, делът извън работната сила спада до 30,9% за жените и 24,8% за мъжете, което показва по-голяма интеграция на пазара на труда, наред с образователните дейности. В тази група процентът на младите хора, заети по време на образованието, е 19,6% за жените и 17,0% за мъжете.

Във възрастовата група 25-29 години заетостта достигна 62,0% за жените и 71,9% за мъжете. Тук делът на жените извън работната сила и неучещи (16,2%) е по-висок от този на мъжете (6,9%).

Данните показват, че жените са склонни да участват повече във формалното образование, отколкото мъжете. Когато обаче не учат, е по-малко вероятно те да бъдат заети или да търсят работа, както се вижда от по-ниските нива на заетост и по-високия дял на неактивност в сравнение с мъжете.