A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Под рида Козница, който свързва Стара планина и Средна гора, се намира най-дългият железопътен тунел в България - Козница. С дължина от 5808,60 метра, той остава ключово съоръжение по жп направлението  София - Бургас по Подбалканския маршрут и е важна част от националната железопътна инфраструктура. Разположен е между гарите Копривщица (София-област) и Стряма (Пловдивска област).

Това е и най-дългият транспортен тунел изобщо в България, като времето за което се изминава е около 6-7 минути.

Строителството му започва през 1949 г. и завършва на 6 юни 1951 г., като обектът е изграден от Трудови войски и цивилни строители под военно-инженерно ръководство.

Още в процеса на изграждане тунелът придобива значим символен заряд в рамките на политическата система на времето. Проектът е използван като демонстрация на ускорено индустриално развитие, а върху екипите за строеж е оказван силен натиск за предсрочно завършване, включително с публични ангажименти за срокове, поемани в присъствието на тогавашното държавно ръководство.

Този натиск води до компромиси с безопасността. Според документи и свидетелства, при изграждането на временни укрепващи конструкции в новопрокопаните участъци често се пренебрегват технически изисквания. Преди голямата авария са регистрирани и редица локални срутвания с ранени работници. Въпросите за безопасността са повдигани многократно от работници и представители на Трудови войски, но не получават адекватна реакция от ръководството на обекта.

Допълнителен фактор, който според източници влияе върху темпото на работа, е системата на заплащане на цивилните строители, обвързана с количеството прокопан участък към определени отчетни дати. Това води до интензивно копаене в края на отчетните периоди, често за сметка на качественото укрепване.

Тежката авария настъпва сутринта на 21 септември 1950 г., когато първата смяна навлиза на около 1940 метра в тунела, за да започне укрепване на новооткрит участък. В този момент се срутва голямо количество силно напукана скална маса над тунелната конструкция.

При инцидента загиват девет души - първоначално двама на място, а останалите по-късно вследствие на срутването.

След аварията държавните органи, включително Държавна сигурност, първоначално определят инцидента като възможен "вражески саботаж“, насочен срещу режима. По-късно обаче отговорността е пренасочена към технически лица -четирима техници са съдени за неспазване на изискванията за безопасност.

Ролята на ръководството и системният натиск за ускорено завършване на обекта не са предмет на задълбочено разследване. Съдебният процес е отложен по административни причини, включително с цел съвпадение с други политически дела, използвани в пропаганден контекст.

Въпреки трагичната си история, тунелът остава стратегически обект и до днес.

В началото на 2020-те години започва мащабна модернизация, включваща подмяна на железния път, укрепване на земното платно, нови дренажни системи, частична хидроизолация, обновена контактна мрежа, осветление и видеонаблюдение на порталите.