
ЗАРЕЖДАНЕ...
Накъде след Еврозоната? Валутният борд гарантира стабилността на обменния курс между лев и евро | ||||||
| ||||||
Естония фиксира кроната спрямо еврото (чрез германската марка) от 1999 г. нататък; централният паритет и крайният обменен курс във валутния механизъм ERM II бяха идентични. Литва промени котвата на борда си от щатския долар към еврото през 2002 г. и запази валутния курс непроменен по време на ERM II и приемането на еврото. Дисциплината на валутния борд в Естония и Литва остава напълно запазена по време на прехода към еврото; не бяха използвани никакви механизми /девалвации или ревалвации/ за изпълнение на критерия от Маастрихт за валутен курс. Латвия имаше твърдо обвързване към еврото, но не и задължителен валутен борд. Словения, Словакия и Хърватия бяха здраво обвързани с еврото преди присъединяването си, но нито една от тях не въведе това обвързване в правно обвързваща рамка на валутния борд. Правната рамка на ЕС по отношение на обменния курс при въвеждане на еврото се съдържа в Договора за функционирането на Европейския съюз. Както и в другите държави членки, съгласно чл. 140, параграф 3 от ДФЕС следва, че Съветът фиксира курса само по предложения курс на ЕК и ЕЦБ. Този предложен курс следва да е посочен в конвергентния доклад на 4 юни и следва да отговаря на равновесния курс по ERM II, който за България е 1,95583. Фундаментът на паричната политика в България през последните 28 години винаги е стъпвал на две котви. Първата е неизменното поддържане на валутния борд, както и на курса 1.95583 лева за евро. Втората котва е, че бордът завършва с въвеждането на еврото при същия курс, поради факта, че самият борд гарантира стабилността на обменния курс между лев и евро, пише pariteni.bg. |
Още по темата: | общо новини по темата: 784 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/131 ] следващата страница |
тел.: 0886 49 49 24
novini@burgas24.bg