Намаленият слух или шумът в ушите могат да се дължат на COVID-19

Намален слух и/или шум в ушите могат да се дължат на различни състояния, но често подценяван остава рискът след прекарана вирусна или бактериална инфекция. Търсят се допълнителни причини, а често инфекциозните причинители проявяват тропност към различни тъкани и органи, поради което клиничната картина може да бъде по-богата и разнообразна, съответно и при всеки пациент да се проявява различна палитра от симптоми.

Към момента случаите на COVID-19 нарастват със сравнително бърз темп, което повишаване се наблюдава от началото на месец август. Характерно е, че немалък процент от регистрираните са с чревна симптоматика, поради което не всички се изследват, особено когато не са налице и респираторни прояви, пише Puls.bg.

Още в началото на пандемията в Тайланд беше докладван случай на възрастна жена, при която е установена активна инфекция с COVID-19 и паралелно с това е наблюдавана сензорна загуба на слуха. След сходни съобщения и в други държави се стига до извода, че промените в слуховите възприятия са един от неспецифичните симптоми на заболяването, но не са и толкова редки.

Скорошни доклади за случаи със сензорна загуба на слуха при млади, без каквито и да било предишни проблеми със слуховия анализатор, доказват връзката с прекарана инфекция с COVID-19. Това от своя страна е алармиращ проблем, тъй като при тях може значително да повлияе на тяхното качество на живот, академично и професионално представяне и социално функциониране.

Кохортно проучване, базирано на данните от населението, представени от Корейската агенция за контрол и превенция на заболяванията, включва изследвани на възраст между 20 и 39 години, без налична предхождаща анамнеза за проблеми със слуха.

 

Участниците са били проследени от 1 юли 2022 г. до проявите на някакъв проблем със слуха или до 31 декември 2022 г., при тези, при които не е имало промяна в слуховия анализатор.

Допълнително за изследването са използвани данни за поставени ваксини срещу COVID-19, наличие на заболявания, които имат отношение към промените със слуха - хипертония, захарен диабет, дислипидемия.

В проучването влизат 6 716 879 лица, при които средната възраст е 29,6 години, а 49,0% (n = 3 291 387) са мъже.

Резултатите показват, че честотата на слухови промени и намаление на сензориката е 11,9 на 10 000 души в групата на остра инфекция с COVID-19, което е над 3 пъти по-високо от контролната група, където не е отчетена инфекция с COVID-19.

Няколко са хипотезите за връзката между сензорната загуба на слух и преболедуването от COVID-19. Но доказателствата все още остават ограничени. Чувствителността на вътрешното ухо към вируси може да доведе до директно увреждане, причинено както от SARS-CoV-2, така също и от херпесни вируси, Ласса вирус, хепатитни вируси и не на последно място грипните вируси. Често те водят и до неврологични симптоми, включително нарушения на обонянието, парализа на лицето или сензорна загуба на слуха.

Предхождащи проучвания посочват идентифициране на SARS-CoV-2 в секрет от средното ухо в продължение на почти месец след прекараната инфекция с варианта Omicron. Това от своя страна показва способността на причинителя да персистира за продължителни периоди и потенциално да допринесе за появата на сензорна загуба на слух. Рецепторното свързване на вируса (шиповия протеин) с рецептора на човешкия ангиотензин-конвертиращ ензим - 2 (ACE2) има критична роля за предаването на вируса в различни тъкани. Защото се открива не само в респираторния тракт, но и в извънбелодробните тъкани, включително органа на Corti, stria vascularis, средното ухо и евстахиевата тръба, както при животински модели, така и при хората.

Тъй като няма специфично лечение, значение за профилактиката на слуховите увреди, има предпазването от заболяване с COVID-19. Поради нарастващия брой на случаите, това налага отново спазване на мерките, които бяха налагани по време на пандемията и по-конкретно свързаните с превенция на респираторните заболявания. Тъй като заразяването може да се осъществи и по контактно-битов път със замърсени предмети, то миенете на ръцете е ключово. Избягване контакт с болни, особено ако те не са се тествали за вируса и не е ясна причината за заболяването.

Насоките са за повишаване и бдителността по отношение на риска от сензорна загуба на слуха, така че пациентите свовременно да бъдат насочвани за причината и така да се облекчи диференциално-диагностичният план.