Поетът Недялко Йорданов сподели емоционален пост в социалните мрежи, в който се обръща към спомена за своята майка, която си е отишла преди 26 години. Това възпоминание е не само личен, но и дълбоко човешки момент, който засяга всеки, който е изпитвал болката от загубата на близък.

В поста си поетът пише: "Скъпи приятели, днес е денят, в който преди 26 години си отиде моята майка. Вероятно не малко от вас знаят какво означава това. Болка. Болка до края на живота."

Йорданов говори за своето детство, изпълнено с изпитания и мъка: "Тя остана вдовица, когато беше 27-годишна. Аз на 7 години, а братчето ми на три месеца."

"Остана вярна на паметта на баща ни, въпреки всичките изпитания на които бяхме подложени. Отиде си като него – неочаквано, след една инжекция. Оказа се, че отдавна се е готвила за този момент, за да нямаме никакви грижи за погребението. Сега те са заедно двамата в Бургас завинаги. И аз някой ден ще отида при тях и знам, че ще бъда щастлив", завършва своя пост той.

Йорданов посвети и стихотворение по повод случай:

ПЛАЧ ПО МАМА

Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.

Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.

Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?

След петдесет години баща ми те дочака.

В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,

но петдесет години ти му остана вярна.

И ето – ти си тръгна...Защо така набързо?

Навреме ли?..За майките изобщо няма възраст...

Така ли бе решила?..Да ни спестиш тревога.

И куфарчето с дрехите си стегнала - за Бога!

Парите за ковчега в найлонова торбичка...

Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!

Ох, мамо! Майко! Майчице!Защо ме изостави!

С годините сърцата ни уж стават по-корави...

С годините сърцата ни уж стават по-студени.

Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.

Не е възможна всъщност нашата раздяла.

Ти продължаваш в мене – Ти съществуваш цяла.

Аз цял живот опитвам на теб да заприличам

и също като тебе се уча да обичам.