От седмица вече съм у дома. Не съм свободен – на крака ми има гривна и съм с мярка "домашен арест“, но все пак заспивам до семейството си, чувам гласчетата на децата ми, а не трясъци на решетки и ключалки, видях птици, ядох пица! Това написа във Фейсбук профила си бившият зам. кмет на София Никола Барбутов седмица след като съда разпореди да бъде освободен "под домашен арест". 

Ето какво разказва той в публикацията си: 

Месеците в ареста ти взимат много – здраве, сън, въздух, често и надеждата. Но най-тежко е усещането, че си хвърлен под рейса, без никому да е важно има ли защо... Името ти се превръща в жълт надпис и в "пример за назидание“, в рамките на няколко часа.

7 чифта кубинки нахълтват в дома ти, да търсят незнайно какво сред играчките на децата ти, просто за да ти съобщят, че справедливост няма и всичко е възможно.

Знам, че през тези месеци не страдах само аз. Страдаха близките ми. И винаги ще съжалявам най-много за това, че те трябваше да преживеят всички унижения, слухове, сензацията. Но кой да подозира, че да си общински администратор крие риска да попаднеш незаслужено в тъмница с месеци, да те нарекат престъпник, по скалъпени доказателства, с притиснати свидетели, да те закопчаят с белезници без даже да ти кажат къде те водят - сюрреалистично е чак. Но ето, че е възможно.

Благодаря на всички, които застанаха зад мен, а именно истински важните ми хора. Благодаря и на онези непознатите, които не приеха автоматично, че един човек е виновен, само защото така е по-удобно за политическата картина.

Работих с цялото си сърце за града, дадох му май прекалено много, но все пак въпреки всичко мога да кажа, че бе чест да работя редом с Васил Терзиев.

Борбата ми никога не е била за пост или кариера и никога не съм бил особено важен за никой важен, и благодарение именно на това сега ще опитам всячески да донеса бленувано спокойствие на най-милите ми - жена ми, която ме държеше на повърхността с цената на всичко, децата ми, които кротко и мъдро ме чакаха някой ден отново да се прибера, близките ми, които бяха моя непоколебим щи т срещу болезнената реалност. Колкото до истината - тя лесно ще изплува!