Започваме обсъждане на учебните програми, възможностите за отклонения в тях на училищно ниво, баланса между видовете подготовка, както и формата и ролята на националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити. Тези теми са част и от по-голям разговор, който стартирахме преди месеци - за промяна на структурата на системата и изместване на завършване на основно образование в 8. клас. Това каза министър Красимир Вълчев на дискусия, организирана от МОН с учители, директори, родители, представители на синдикатите, академичните среди и неправителствения сектор и др.

Пред участниците той представи анализ на образователните системи в европейските страни. "Нашият учебен план в сравнение с другите страни е относително балансиран, но виждаме, че имаме по-малко учебни часове“, посочи министърът. В рамките на задължителното образование страната ни изостава от държавите членки с брой учебни часове, равен на близо две години, като това е особено видимо в основното образование. Разликата между България и страните от ЕС е още по-голяма по отношение на изучаването на природните науки – делът на часовете по тези предмети е по-голям в повечето държави.

Анализът в ЕС показва, че повечето страни използват резултатите от националните изпити за приемане на ученици в гимназиалната степен само в най-предпочитаните училища, в частни и/или в специализирани. Малко държави използват резултатите от националните изпити за прием в гимназии. В отделни случаи те се използват като ориентир за възможностите и интересите на учениците. “Затова ще обсъждаме и бъдещи промени в националните изпити и вероятно ще инициираме и мерки за засилване на ролята на външното оценяване в 10. клас", обясни министър Вълчев.

Според него данните от този национален изпит са вероятно най-обективни, тъй като нашата образователна система традиционно показва високи резултати в начален етап, а в изпита след 7. клас има отражение на допълнителните уроци, които много от учениците взимат. “В 10. клас данните може би са най-честни, но имаме проблемът, че резултатите са без значение за учениците и те не са мотивирани да покажат знанията си", обясни той. По думите му е логично зрелостниците да полагат матура по основния профилиран предмет, който са изучавали от самото начало на приемането си в гимназията. "Сега учениците се чувстват по-сигурни по чужд език и 50% от зрелостниците го избират като втора матура“, посочи Красимир Вълчев.

Завършване на основно образование в 8. клас и въвеждане на задължителна матура за основния профилиращ предмет бяха сред промените, за които голяма част от участниците в дискусията се обявиха. Тези теми ще продължат да се обсъждат и могат да залегнат в една следваща промяна на Закона за предучилищното и училищното образование, стана ясно на срещата. Част от реформата е и приемането на нови учебни програми. На сайта на МОН вече са публикувани концепции на учебни програми, които са изпратени на регионалните управления на образованието и в следващите три месеца предстоят дискусии по предмети в отделните райони. Министър Вълчев съобщи още, че сред обмисляните промени е на база различни критерии да се даде в по-голяма степен възможност на училищата да правят иновации и отклонения от учебните планове.

По време на дискусията директорът на Института по образование проф. Галин Цоков очерта основни тенденции в останалите държави по отношение на националното външно оценяване. Италия и Франция например въвеждат компетентностно базираното оценяване, а в Латвия с всеки ученик в клас се дискутира как да подобри своите резултати. Дания, Малта и Хърватия използват националните изпити, за да подобрят мотивацията за учене.

В своята презентация Георги Стайков от Института очерта моделите в държавите- членки при матурите. Някои страни прилагат иновативни модели. Проектна работа плюс защита са въвели Австрия, Дания и Германия. В Гърция има дигитална база с въпроси с диференцирана трудност. Австрия експериментира и с онлайн формати и автоматизирано оценяване, а интегрирани компетентностни изпити прилага Белгия.

В дискусията участваха заместник-министрите на образованието и науката Емилия Лазарова и Наталия Михалевска, а ректорът на НСА проф. Красимир Петков поздрави гостите в началото на форума.