Поне 20 хижи у нас са преминали в частни ръце, намират се на изолирани места в планината и могат да се използват за незаконни дейности под прикритието на частна собственост или "опазване на околната среда“, подобно на случая "Петрохан“, показа проверка на "Телеграф“. 

Обектите са приватизирани в средата на 90-те години на миналия век и повечето са били собственост на отдавна закрити и също приватизирани държавни предприятия. Други са изоставени през годините, а след това изкупени на безценица, подобно на хижа "Петрохан“. Тя е продадена едва за 90 000 лева от Искрен Фидосов на Ивайло Калушев през 2020 г., а преди това е била приватизирана от бащата на ексдепутатката Искра Фидосова. 

Във високопланинските хижи често се наблюдават посетители, които не са хора, излезли в планината и търсещи подслон и топъл чай. Много големи зони в планините у нас са оградени и не се допускат външни лица. Изоставените хижи в България са част от западащото планинско наследство, представяйки тъжни гледки. Онези, които са възстановени от частници и уж са хижи, реално не функционират като такива.

Съгласно правилника за вътрешния ред в туристическите хижи те трябва да са обществена собственост и да предоставят подслон на всеки.

Приватизацията им обаче реално заобикаля тези правила, превръщайки ги в "частни имоти“, където собствениците ограничават достъпа за външни лица. 

Анализите на организации като "Зелени закони“ показват, че над 470 000 декара български гори са преградени с ловни огради, което често става непрозрачно и без заплащане на право на ползване. В Стара планина, подобно на случая с хижа "Петрохан“ (превърната в база на НПО - б.а), съществуват редица обекти и територии, които са преминали в частни ръце или са под засилен контрол, ограничаващ достъпа на обикновените туристи.

Планинари дават пример с хижа "Бедек“, която от години е изоставена, но е в полезрението на частни интереси и достъпът до нея е ограничен. През 2016 г. имотът става общински, след като държавата в лицето на Министерството на образованието го предоставя за учебна база. Година по-късно обаче става частна собственост. Инвеститорът има намерение да превърне хижата в хотел и база за приготвяне на екологично чисти продукти и пакетиране на билки. Планинари се оплакват, че има хижи като "Бузлуджа“ (старата), които често биват затваряни за масовия турист.

Статусът им е неясен и достъпът зависи от текущия стопанин. Често се превръщат в "затворени бази“ за определени групи и други посетители не биват допускани. В Родопите също има обекти, които са приватизирани или функционират като ведомствени бази, често оградени и недостъпни за масовия турист. Хижа "Бряновщица“ например през годините е предмет на спорове.

Някои части в района около нея са превърнати в частни вилни зони с ограничен режим на преминаване. Хижа "Родопски партизани“ (сега "Върховръх“) работи, но също много от околните бунгала и спомагателни сгради са преминали в частни ръце и са оградени, споделят туристи. Хижа "Марциганица“ от 4 години е превърната в луксозен хотел. В Пирин процесът на "хотелизация“ също е силен. Много хижи и почивни бази вече функционират като частни обекти, където концепцията за свободен планински подслон е изместена от търговски правила и заграждения.

В Югозападна Рила и Северен Пирин често можете да срещнете бариери и табели с надпис "Частна собственост“, които, законно или не, ограничават движението извън официалните пътеки, понякога дори официалните пътеки са изместени от частни стопани на територията. Витоша пък е планината с най-голям брой емблематични, но изоставени хижи. 

Огромни изоставени комплекси, рушащи се почивни бази има в области като Шипковски минерални бани, Брацигово, Вонеща вода и Хисаря. Някои хижи са купени от частни лица или фирми и са превърнати в затворени семейни вили или корпоративни бази. Голям дял от затворените територии в планините се ползват от различни ловни стопанства.

Твърди се, че са оградени с цел "развъждане на дивеч“, но какво се случва зад оградите им никой не знае. Бивши държавни резиденции като тези в Шабла или Перла пък представляват частни или държавни бази със специален режим, често са оградени и недостъпни въпреки апетитните им локации сред природата.