В края на ямболското село Люлин, в скромна къща с две стаи, лампите светят от независим източник на електричество. Не от електропреносната мрежа, нито от соларни панели, а от т.нар. "клетки“, създадени от собственика на дома – пенсионера Александър Александров.

"С други думи безплатен източник на електрическа енергия“, казва той пред bTV, докато показва последните две клетки, които в момента са в изпитание.

За да произведе електричество, според изобретателя са необходими само три основни компонента - солена вода, графит и метал.

По думите му принципът е ясен: графитът играе ролята на положителен електрод, алуминият - на отрицателен, а в разтвора се създава поток от йони, докато по външната верига протича поток от електрони.

Всяка клетка генерира устойчиво напрежение от около 0,5 волта.

"Ако направим, да речем, сто клетки - това са 50 волта“, изчислява той.

В момента системата му достига между 15 и 15,6 волта - достатъчни за осветление и за работа на малък телевизор. Акумулаторът, който захранва лампите в къщата, е зареден именно от тези клетки.

"Пари за осветление не давам, защото през нощта това доста сериозно свети“, казва Александров.

По образование той е химик. По-сериозно започва експериментите си, след като със съпругата си се местят от София в селото. След тежко заболяване тя умира, но той продължава работата си в нейна памет.

"Тя искаше да има осветление, независимо. Пари да не дава за никакво осветление. И аз тогава започнах да си припомням какво съм учил“, разказва той.

Търсенето на "енергия от околната среда“ постепенно се превръща в негова лична кауза. Убеден е, че системата може да бъде мащабирана така, че да захранва цяло домакинство.

Засега производството е изцяло ръчно.

"Аз нямам условия, нямам възможност да ги правя устойчиви. Просто ги правя манифактурно“, признава Александров.

С пенсия от около 400 евро месечно той първо купува материали за експериментите си -кабели, електроди и консумативи.

"Купувам по 40 метра кабел месечно, правя непрекъснато опити. С тази пенсийка не ми стига за тези неща, които купувам“, казва той.

Изобретението все още не е патентовано - отново поради липса на средства. Въпреки това Александров вярва, че ако намери съмишленици и финансова подкрепа, неговите клетки могат да се превърнат в достъпна алтернатива за домакинствата.

В малката къща в Люлин светлината вече не зависи от електроразпределителното дружество. За Александров тя е доказателство, че с познание, постоянство и лична мотивация дори една скромна лаборатория може да се превърне в източник на надежда.