Докато най-бедната страна в Европейския съюз - България, се готви да влезе в еврозоната, икономическият звезден ученик на блока - Полша, е по-далеч от всякога от присъединяването, пише Politico.
Очаква се Европейската централна банка да даде одобрение в сряда България да стане 21-вата страна в еврозоната от началото на 2026 г.
Въпреки вътрешнополитическите си разделения, България отдавна демонстрира ангажимент за присъединяване към единната валута, като обвърза собствената си валута с еврото още през 1999 г., участва в банковия съюз от 2020 г. и се увери, че отговаря на всички изтощителни икономически критерии, за да стане член.
Но докато България се стреми да се присъедини към клуба, един член, когото всички биха приветствали – Полша – изглежда няма интерес да се присъедини. И след тясната победа на десния националист Карол Навроцки на президентските избори в страната в неделя, перспективата Полша да се присъедини към клуба скоро изглежда отдалечена.
Полша отбелязва три десетилетия постоянен икономически растеж. Фондовият пазар е в своя бум. Ръстът на брутния вътрешен продукт, който е 3,2% тази година според прогноза на Международния валутен фонд, надминава 0,8% в еврозоната. Но въпреки това заявеното намерение за присъединяване към еврозоната не се развива бързо.
Готови или не
Въпреки че е задължително страните от ЕС да положат усилия за присъединяване към общата валута, Полша не крие липсата на желание за това. Дори след като страната си възвърна проевропейското правителство под ръководството на Доналд Туск през 2023 г., слагайки край на осемгодишното евроскептично управление, правителството все още заявяваше, че не е готово да се присъедини към еврозоната.
С Навроцки като президент, тази перспектива е още по-мрачна. Навроцки е против присъединяването на Полша към еврото, като заяви в публикация в X миналия месец: "Аз лично съм против премахването на полската валута. Гласът за мен е и глас за полската злота и нашия суверенитет.“
Адам Глапински - управителят на полската централна банка, отдавна се противопоставя на приемането на еврото от страната, а като президент Навроцки ще има правомощията да назначи наследник на Глапински, когато мандатът му приключи през юни 2027 г., което означава, че той би могъл да затвърди евроскептицизма за още шест години.
Навроцки ще има и право на вето върху законодателството - инструмент, който вероятно ще използва, за да осуети либералното проевропейско правителство на премиера Доналд Туск, което не разполага с мнозинство от три пети в полския парламент, за да отмени вето. Туск вече свика парламентарен вот на доверие в правителството си поради опасения, че Навроцки ще използва президентството, за да блокира вътрешнополитическия дневен ред на Туск.
Добавете към това и сдържаната реакция към еврото сред полските граждани – където малко над половината са "за“ приемането на валутата, но 70 процента казват, че страната не е готова да се присъедини към еврозоната – и става ясно, че ако еврозоната очаква Полша да се присъедини към клуба, може да се наложи да чака дълго.
| Още по темата (1837): | |