Участниците в звеното се позовават на практиката във Франция, където правилата за получаване на книжка са такива. Според закона за училищното образование там съществува стройна система за обучение на учениците за безопасно участие в движението по пътищата. Обучават се като пешеходци, велосипедисти, мотопедисти. След като натрупат необходимия набор от знания, в 7-и клас децата задължително получават сертификат за безопасност след полагане на изпит, без който не могат да придобият правоспособност за управление на МПС. В нашия закон за предучилищно и училищно образование няма и една дума за безопасност, отчитат от комисията, която е провела поредното си заседание в МВР наскоро.
В училище още от 1-ви клас имало подобни занятия, но те имат само информативна задача и не били обвързани с полагането на изпит и с бъдещото взимане на книжка. За това от звеното взели решение да се изпрати писмо до министъра на образованието и науката Меглена Кунева за предприемане на действия за ангажиране на системата с проблемите на опазване живота и здравето на децата чрез законово обвързване.
Друг пример от Франция, който от комисията искат да се наложи и у нас, е управлението с придружител преди навършването на 18 години, при което се ангажира фамилията за по-продължително обучение на кандидатите за водачи. За да се намалят инцидентите на пътя, по австрийски модел новите водачи ще трябва да се явяват на допълнителен курс по шофиране на хлъзгав път.
Австрия също ще ни служи за пример. Там след получаването на книжката в срок от 3 до 9 месеца новият водач трябвало да се яви за двудневно обучение със собствения си автомобил за управление при сложни условия - хлъзгав път, взимане на завои, аварийно спиране и др. В случай че водачът не се яви, следвало отнемане на книжката.
Шосетата трябва да бъдат наситени с още мобилни и стационарни камери, които да снимат за скорост, гласи също така становище на комисията.
През 2015 година за събития, свързани с моторните превозни средства по направление на застраховки "Гражданска отговорност" и "Каско", са изплатени 694,5 млн. лв., което представлява една неголяма част от реалните загуби, става ясно пък от доклад, публикуван на сайта на звеното. Над 2500 души всяка година попълвали групата на трайно увредените умствено или физически хора, такива, които боледуват продължително.
Източник: Монитор