Българските потребители все още се чудят какво ще стане с лихвите по кредитите, след като страната ни официално влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г. Мнозина се страхуват, че това автоматично ще доведе до поскъпване на заемите, въпреки че Законът за въвеждането на еврото изрично забранява нови увеличения към датата на присъединяване. В чл. 44 се казва, че както при кредитите с променлива, така и при тези с фиксирана лихва, процентът не може да се вдига спрямо нивото, договорено преди въвеждането на еврото.

Основният въпрос, който вълнува експертите, е дали банките няма да решат да преминат към европейския индекс EURIBOR, използван от банките в еврозоната, вместо сегашните си локални индекси. Това може да доведе до по-високи лихви, тъй като EURIBOR в момента е по-висок от средните нива в България.

В момента у нас заемите се предлагат с фиксирана или променлива лихва. Фиксираната остава непроменена за целия срок на кредита, а променливата се състои от референтен индекс плюс индивидуална надбавка. След отпадането на СОФИБОР през 2018 г., всяка банка сама избира индекса, по който формира лихвите си, стига той да бъде прозрачен и публично достъпен.

Експертите обаче са на мнение, че повишение на лихвите едва ли ще има. Според Цветослав Димов от Банка ДСК, преминаването към EURIBOR няма да е стимулирано, защото използването на локални индекси смекчава лихвения риск.

Някогашният подуправител в БНБ, бивш служебен финансов министър (2013 г.) и понастоящем член на Надзорния съвет на банка ДСК, Калин Христов, обаче даде и друга гледна точка. Той напомни, че от 2022 г. насам Европейската централна банка (ЕЦБ) е започнала цикъл на затягане на паричната политика (т.е. повишение на лихвите), но в България това не се е случило поради високата ликвидност на банковата система.

При олигополистичен пазар с четири банки, които имат 80% от новоотпуснатия кредит, този, който пръв тръгне да увеличава лихвите, ще загуби пазарен дял. Тази среда ще продължи да действа и следващата година, затова няма пазарни условия лихвите да започнат да се увеличават“, прогнозира пред изданието Economic.bg Калин Христов, бивш служебен финансов министър (2013 г.) и понастоящем член на Надзорния съвет на банка ДСК.

Все пак някои банки вече използват EURIBOR – например ОББ Интерлийз актуализира лизинговите си схеми на база 3-месечен EURIBOR на всеки 90 дни, а ОТП Лизинг също прилага този индекс. Това обаче не означава, че всички кредити в страната ще последват същия модел.

В крайна сметка експертите успокояват, че въвеждането на еврото само по себе си не е причина за повишение на лихвите. Българските кредитополучатели могат да разчитат на стабилност на заемите си и на защита от закона срещу изкуствено вдигане на проценти.