A A 3

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

След Чернобилската авария на 26 април 1986 г. реакцията на българските власти е бавна, ограничена и силно повлияна от политическата зависимост от Съветския съюз. Нашите управници не информират населението веднага. Официалните медии не съобщават за аварията в първите дни, въпреки че радиоактивният облак вече достига България. За съжаление липсват навременни елементарни защитни мерки като например - предупреждение да не се консумират пресни зеленчуци и мляко, ограничаване на престоя на открито  и раздаване на йодни таблетки. Тези мерки се въвеждат частично и със закъснение.

На 1 май 1986 г. се провеждат традиционните манифестации за Деня на труда. Хиляди хора, включително деца, са изведени навън въпреки повишената радиация.

Аварията в АЕЦ "Чернобил“ през 1986 г. заварва българските специалисти без навременна информация за случващото се. Това разказа експертът по ядрена енергетика Георги Касчиев, който по това време работи в АЕЦ "Козлодуй“.

"Тогава при нас също нямаше информация, тъй като единственото кратко съобщение беше във в. "Дума“, че е станал пожар. Чернобил е овладян и така нататък. Съветските специалисти, които бяха там, нямаха информация“, разказва той пред bTV.

По думите му първите достоверни сигнали за аварията идват не от СССР, а от Северна Европа.

"Сърбите предаваха цялата информация, която имаше за аварията. Действително първият сигнал, че нещо е станало дойде от Швеция и Финландия, тъй като техните лаборатории улавят във въздуха радиоактивни частици с огромна активност. Техният анализ показа, че не е било взрив на ядрена бомба, а на ядрена централа“, допълва Касчиев.

Радиоактивният облак първоначално се насочва на север, но скоро променя посоката си.

"Даваха движението на радиоактивните облаци. Първо се насочиха на север, но след два дни обърнаха насам. Приближаваха към България и Сърбия. Те навлязоха вечерта на 1 май на територията на Козлодуй“, казва експертът.

"На 2 май бях дежурен и когато отидох сутринта, казаха ми, че фонът вече е 10 пъти над нормалния.“

Според него метеорологичните условия допълнително влошават ситуацията:

"Тогава имаше доста валежи и съответно на най-високите места се отлагат най-много радиоактивни частици.“

Въпреки нарастващата опасност, официална информация към населението почти липсва, а традиционните манифестации за 1 май не са отменени.

"От 2-3 май вече се докладваше цялата информация за радиационната обстановка в щаба в София. Знам, че тогава двама професори още преди 1 май са измерили радиоактивни частици в София. Опитали са се да докладват в партията. Впоследствие бяха чути само от ръководството на армията, която предприе мерки за запазване на здравето на военнослужещите“, посочва Касчиев.

Той подчертава, че необходимите предпазни действия са били сравнително прости:

"Мерките бяха елементарни. И именно защото са елементарни, можеха да бъдат постигнати много силни резултати хората да не бъдат замърсени, да не поглъщат частици и да се ограничи външното облъчване, особено на децата.“

Особено рискови се оказват храните и селскостопанските продукти:

"С дъждовете радиоактивните частици се смъкват на земята. Всички ранни зеленчуци са много порести, попадат в тях. Тогава имаше празници около Гергьовден – зелени салати, агнета. Агнетата вече бяха замърсени. Млякото замърсено“, обяснява експертът.

Най-сериозната заплаха за здравето идва от радиоактивния йод:

"Най-голямата опасност тогава беше радиоактивният йод, тъй като той е един летлив елемент, който се разпространява много бързо. При вдишване половината от него попада в щитовидната жлеза, която е много малка. Тя поема огромни количества радиоактивен йод.“

Липсата на прозрачност остава един от най-тежките проблеми в първите дни след аварията:

"Никаква открита информация, никакви предупреждения. След 6-7 май, когато вече се разбра, че има нещо, хората започнаха да носят за измервания салати, ягоди, агнешко. Всичко светваше в червено след няколко секунди“, завършва Касчиев.