Проф. Каламарис: Бюджетът за 2026 година е пример за това какво не трябва да се прави в държава, която иска финансова стабилност

Бюджетът за 2026 година е пример за това какво не трябва да се прави в държава, която иска финансова стабилност. Бюджетната рамка показва повторение на същите системни грешки, които години наред подкопават способността на България да изгради предвидима икономическа среда и да защити уязвимите групи. Това каза проф. Йоаким Каламарис - икономист, университетски преподавател и предприемач в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Според него в Бюджет 2026 липсва структурен подход. България за поредна година предлага бюджет, който разходва, но не преобразява, заяви Каламарис. "Бюджетът разчита на фрагментарни и популистки мерки, отделни добавки, временни компенсации, еднократни инжекции в определени сектори. Това не е политика, а реагиране на парче. Държава, която иска устойчивост, се нуждае от цели, индикатори, реформи и контрол“.

На второ място, бюджетната рамка не решава фундаменталния проблем с ефективността на разходите.

"Не е достатъчно да се увеличават средствата за здраве, образование или социални услуги, важно е как те се харчат. Тези системи поглъщат все повече ресурси, докато резултатите остават тревожно ниски. Бюджет 2026 например не предвижда измерими критерии за качество, нито механизми за отчетност. В модерната икономика именно ефективността, а не номиналните средства определят растежа“, заяви икономистът.

По думите му в Бюджет 2026 липсва ясна антиинфлационна рамка.

"Бюджетът допуска рискове за допълнителен натиск върху цените чрез увеличени публични разходи, без съответната доходност на икономиката. Когато разходите растат по-бързо от продуктивността, инфлацията е неизбежна“, обясни проф. Каламарис.

На четвърто място, структурата на приходите показва зависимост от косвените данъци, което автоматично удря средната и ниска класа. "За да бъде една държава стабилна, приходната й политика трябва да бъде справедлива, предвидима и ориентирана към растежа. Вместо това бюджетът продължава модела събиране от всички и даване на малцина, което изостря неравността“, поясни икономистът.

В проектобюджета липсва реална визия за стимулиране на инвестициите.

"В годината, в която страната очаква интеграция в еврозоната и има необходимост от модернизация на икономиката, бюджетът не предлага нито данъчни стимули, нито улеснения за бизнеса, нито дългосрочна инвестиционна стратегия. В условията на висока несигурност това е стратегическа грешка“, предупреди Йоаким Каламарис.

Нито една от ключовите реформи за страната – съдебна власт, регулации, пазар на труда, енергетика, не намират реално отражение в бюджета, смята той. "А бюджет, който избягва реформите, неизбежно води най-малкото до застой. Корупционни рискове, ниска ефективност на администрацията и бавните процеси остават без решение. Без институционален капацитет всички числа остават само на хартия. Бюджетът без институции е като стратегия без армия – добра на хартия, но безполезна в реалността“, коментира проф. Каламарис.

По думите му бюджетът е не просто финансов документ, а огледало на политическата воля. "Волята, която виждаме, е за краткосрочно оцеляване, а не за модернизация. България не може да си позволи още една година пропуснати възможности, и то в еврозоната. Нужни са смели системни решения, а не козметични корекции“, категоричен бе икономистът.

Ако проектобюджетът бъде приет в този му вид, той очаква повишаване на инфлация. "Ще има огромна липса на конкуренция, монополът ще продължава да съществува. Това означава, че българинът ще обеднява още повече и повече. Една пазарна концентрация означава, че местни инвеститори и играчи не позволяват на чуждестранните влизане на пазара. Когато в една икономика рискът е голям, просто няма инвеститори“, обясни проф. Каламарис.