"Явно е, че шансовете за кабинет стават все по-малки. Скептичен съм, че БСП може да направи правителство. Но като дисциплинирана партия БСП ще извърви своя път, ще създаде впечатление, че искрено играе тази игра. Дълбоки разделителни линии са очертани. Затова шансовете клонят към нула".
И припомни, че още след съставянето на служебното правителство е било ясно, че играта на партиите е игра на Черен Петър - в кого ще остане Черният Петър, в кого ще остане вината, че няма да се състави правителство:
"Някои от партиите изиграха играта сравнително добре, други не толкова. Но партиите са слаби, нямат идеи, няма силни политически лидери. Стават все повече заложници на своите твърди електорални ядра, което им пречи да влязат в същински разговори за съставяне на правителство. В този момент на ход трябва да излязат силните лидери, които от години обаче ги няма в партиите. Партиите стават все по-слаби, изчезва идеологическият момент".
В предаването "12+3" по БНР проф. Лилков отбеляза, че вероятно президентът
Румен Радев ще остане в историята с няколко неща - с вдигнатия юмрук и с израза "Мутри, вън!", както и с репликата "Чий е Крим? Крим е руски, чий да е?!". Според него в голяма степен държавният глава носи отговорност за политическата ситуация в момента:
"Той лансира в политиката лидерите на ПП, той беше гарантът, който въведе тези момчета в политиката. Скоро след това той нарече тези хора шарлатани. Дали умишлено бави мандатите? Дали се движи по ръба на Конституцията? Отстрани погледнато - по-скоро да, но какво го движи - не знам".
Проф. Вили Лилков не изключи да има предсрочни избори през пролетта, но и такива през есента, заедно местните.
"Повечето партии са се обърнали към местните избори и се страхуват да не изгубят позиции дотогава. Силата на политическите партии зависи от тяхната сила в местната власт".
Той свърза реанимирането на НДСВ със снимка от Врана на руския посланик у нас Елеонора Митрофанова и Симеон Сакскобургготски.
На въпрос за изхода от политическата криза у нас, проф. Лилков отговори, че разковничето е в пренебрегването на егото:
"Партиите да калкулират някакви електорални щети, но да се обиденият около големи политически цели. Слаби лидери, слаби партии, но с обединение около големи политически идеи и с търсене на подкрепа и на други сили, и на синдикати, и на бизнес, и на големи обществени групи, които да станат гарант за едно движение напред, аз смятам, че може да се постигне успех. Вярвам в политическото, в мъдростта на хората".