Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Проф. Овчаров: Искам да видя Перперикон завършен до степен, в която да съперничи на Ефес и Акропол
Автор: ИА Фокус 19:46 / 02.02.2024Коментари (0)566
©
Интервю с археолога проф. Николай Овчаров за предаването "Цветовете на България" по Радио "Фокус". Разговор  за това, което се случва на археологическия фронт в момента в България.    

Ето, че дойде и времето да кажа добър ден на проф. Овчаров, който е с нас в студиото на Радио "Фокус“.

Добър ден.

Решихме днешното предаване да го посветим на археологията и онова, което се случва в момента на археологическия фронт. И ще започна с един въпрос, който може да ви прозвучи и банално, но според мен има нужда да си го повтаряме и да ни влезе по някакъв начин в главите: Къде е България на археологическата карта на Европа и на света? Кое е нашето място?

България е сред трите страни с най-много паметници в Европа – това е доказано статистически, а къде е мястото ни, което ние искаме да имаме, това вече е един друг въпрос. За съжаление не е много напред поради лоша реклама, поради недостатъчен поглед върху това, което вършим ние, археолозите, през последните години, а не само през последните години, все пак българската археология е на повече от век. Но ние сега живеем през последните 20-на години в едни други времена, много пъти го подчертавам, не случайно в последно време голямото ми амплоа е като преподавател по културно-исторически туризъм, а именно, че ние всъщност може да превърнем археологията не в една икономическа, но наука, свързана с икономиката, така да го наречем.

Която има приходи зад гърба си.

Която има приходи, и то много сериозни приходи. Защото мисля, че вече доста хора се убедиха, че България далеч не е само море и планина, а по-скоро именно културно-исторически туризъм. Разбира се още много път има да изминем в тая насока, защото мнозина още трябва да бъдат убеждавани, но така или иначе доста се направи в тая насока и особено важни са европейските проекти, които ние реализираме през последните години след влизането ни в Европейския съюз. Така че имаме напредък, но има още много да се желае.

А какво предстои за тази година? Какви са плановете, какво ще се случи през новия археологически сезон? И имате ли вече бюджет, разполагате ли с пари и знаете ли какво бихте могли да си позволите като работа и теренни проучвания?

Да, имаме известна яснота. Бюджетът излезе, и слава Богу, в него влезе нещо, когато аз отдавна говорих, всъщност един път го бяхме реализирали през 2021 година, а именно да има приоритетни обекти от гледна точка на културно-историческия туризъм. Тогава бяха отпуснати около 1,6-1,7 милиона лева за 5 обекта и направихме чудеса, може да се каже. Става дума за Перперикон, за Хераклея Синтика край Петрич, за Рациария – легионният център, уникалният римски град в района на Видин, Мисионис край Търговище и праисторическият обект край Провадия – Провадия Солниците. За съжаление през следващите две години, вероятно и поради проблемите на страната с всички тези дании, които бяха: стачки, смяна на правителства и т.н., тези пари не ни бяха отпуснати, но тази година ги имаме в бюджета, малко повече са даже, около 2 милиона, с които аз се надявам действително ние да свършим много сериозни неща, защото всички тези обекти, които изброих, са приоритетни от гледна точка на културния туризъм. Те са подбрани не само заради тяхното историческо значение, но и заради това, че са в райони, които имат нужда от развитие: Северозападна България, Родопите, Пиринска Македония и т.н. Така че това е нещо, което действително ни престои през тази година.  Разбира се тези пари нямат нищо общо с парите за редовни археологически разкопки, които се минават отделно, те са необходими главно за развитието на отделните райони от гледна точка на чисто археологическата и научната страна.

Достатъчни ли са тези пари да се прави наука с тях?

Разбира се, че не са достатъчни. Те парите никога не са достатъчни, но така или иначе през 2021 година, когато имахме това субсидиране за тези обекти, се направиха много неща, благодарение на които пък се реализират европейски проекти. Ще дам например с Перперикон, на който сега в момента завършват два големи проекта, които са много важни за неговото развитие.

През последните 20-на години сте  отдаден на Перперикон, на свещения скален град, както и светилището на Орфей край Татул. Какво се случва там? Какво ще се случи там, продължавате ли своите изследователски дейности?

Да, както казах преди малко, продължаваме с разкриването. Всъщност тази година трябва да е 25-ата година от голямото проучване на Перперикон. То започна буквалното в началото на новото хилядолетие през 2000 година. И за това време се разкри изцяло акропола на Перперикон, разбира се с ранните светилища в него, но и римския град, затворен зад крепостните стени. От 2016 година ние започнахме проучването на Южния квартал, който надмина нашите очаквания. Аз очаквах там да има някакви жилищни сгради, а всъщност това се оказа един огромен култов комплекс, който е функционирал от III-IV век нататък до приемането и след приемането на християнството. Накратко, до този момент, защото имаме още доста от него, ние разкрихме 8 ротонди-мавзолеи за богатите граждани, които са се погребвали на тия места. Това е не е точно некропол, а действително в римските градове го има тоя момент – преди входните врати , по главната улица, най-заможните хора са си поръчвали своите мавзолеи. Но също така, от другата страна на улицата пък един цял голям комплекс от III-IV век. Вече 3 храма имаме от това време и вероятно ще бъдат и повече. И веднага след това разбира се Голямата базилика след приемането на християнството през V-VI век, която е построена в близост до тях, християнската базилика. Уникално, пак казвам, тук сме още в ход на развитие на нещата. Тая година се надявам, живот и здраве, да дръпнем доста с тези 500 000 лева, които имаме за разкопки. Но което е по-главното, вече няколко пъти говоря за европейските проекти, и четвъртия европейски проект завършваме именно върху тези неща. Базиликата вече е с вдигнати колони, други неща, едни специални пътеки, по които хората вървят без да стъпват върху паметниците. Наистина както в белите страни се правят. Но веднага след това просто така е, този проект се застъпва със следващия проект. Сега трябва да проектираме 5-я и 6-я проект, а за тая цел ние трябва да завършим и някои разкопки, за да може вече цялостно да влезе в тази програма на Община Кърджали. Така че всъщност това ни е пътят: разкопки и веднага след това европейските проекти.

На мен това ми звучи като една доста натоварена по един хубав начин програма. Малко преди да почне нашият разговор споделихте, че също така изнасяте лекции и пред малчугани, че идвате всъщност от урок в трети клас в едно софийско училище. Това също е много интересно.  Толкова много загадъчност е облякла тази тема за траките, за Перперикон, за нашето минало. Вие споменахте, че се срещате и с малки деца, че изнасяте лекции. Как тази загадъчност и тази история се предава на младите? Какво им разказвате?

Ами човек като мене трябва да може да говори и пред малкия, и пред големи. Аз по принцип имам и редовна рубрика в един от всекидневниците в България, която е за възрастни разбира се, но трябва и пред децата да се говори, защото в края на краищата това поколение, което расте, трябва да знае своята история. Днеска имах с Италианския лицей – в Националния музей ги водих, на 10 февруари с "Музейко“ пак така среща с деца. Разбира се не е лесно човек да отделя от времето, защото все пак някой казват: "Какво правиш през зимата, копаете ли?“ Не, разкопките са само част от нашата работа. Аз току-що завърших една фундаментална книга за царете на Второто българско царство, която трябва да излезе до месец и нещо, изключително голямо изследване. И много други неща, които се правят и които са връщат през зимния период. Всъщност археологията, това, което виждат хората, е само върха на айсберга, което никак не е лесен между другото, защото се налага да работим през летните месеца в големи горещини и така нататък, тежка ни е работата, но в края на краищата ако после това нещо, което сме разкрили, не излезе и не бъде публикуваме, ако не бъде обяснено, то е безсмислено какво вършим по принцип въобще. А последно време, аз с това и започнах преди малко, че поне аз през последните 20-25 години и си казах: добре де, само това, което правим, няма да го разменяме между нас, археолозите, то трябва да стигне и до хората. И това е вече моментът на научно-популярното писане, т.е. за достигането на информацията вече в един малко по-различен вид, защото за археологията може да се говори като с лекарските рецепти – да не разбере никой за какво става дума.

Но пък Холивуд създаде Индиана Джоунс и той стана много касов филм, така че…

Индиана Джоунс, който според мен е един много добър филм, повечето от сериите, не всички разбира се, който действително запали много хора в тази наука. Но в края на краищата като всяка наука тя си има и чисто професионална страна, и нещо, което вече трябва даже в много по-голяма степен да бъде споделено с хората.

Добре, ако се опитаме да влезем в жанра на Индиана Джоунс, дано не звуча твърде сквернословно: коя е историята на траките, кое е тяхното послание, коя е тяхната тайна?

Историята е много сложна по простата причина, че те самите не знаят, не знаем как са се наричали, нали, така да го кажем. "Траки“ – това е начин, по който ги наричат гърците, ние не знаем даже как те се наричат по простата причина, че траките нямат писменост. Това е един от нашите големи проблеми, че всъщност до голяма степен това, което дава за него, е археологията и 10-15 страници, общо толкова събират, гръцки текстове, които по някакъв начин говорят за тях. Но разбира се това са странични наблюдатели, те не могат да вникнат във вътрешността на културата на траките, а тя е доста сложна. И Перперикон, Татул, също да не забравяме храма на Орфей, който също имам честа и удоволствието да проучвам, те са много важни, защото те дават една автентична тракийска култура. Казвам автентична, защото примерно Казанлък е прекрасен с Долината на царете и т.н., но това е последният етап, така да се каже лебедовата песен на траките, вече доста силно елинизирани през това време. Докато хиляда години по-рано, в края на II началото на I хилядолетие преди Христа именно се създават тези мегалитни светилища в Източните Родопи, които ни показват блясъка на тракийската цивилизация от времената на Троянската война, т.е. от времето на Омир. И всъщност това е интересното: от една страна за него няма никаква писмена информация, или почти никаква, хайде така да го наречем, някой по-късни ретроспекции у Херодот и у други…

Те са косвени, да.

… но практически на 99% именно археологията дава информацията за него. Примерно на Перперикон този храм на Дионис, който действително е споменават от Херодот,  обаче реално погледнато, когато ние да ме намерихме залата с олтара, кръглия олтар, за който пишат много по-късно, изведнъж тази история започна да излиза пред нас. Както и още десетки други олтари по-малки, които излязоха наоколо…

Като сбъднато пророчество.

Но реално погледнато, както и в праисторията, въобще е много трудно да се направи пълна реконструкция. До голяма степен това е един субективен наш поглед върху това какво е било преди хилядолетия.

Всъщност кое според вас е вашето най-голямо откритие, със сантиментална стойност?

О, този въпрос е много труден.

Говорим си с проф. Овчаров за археология, за открития, за находки. На мене винаги ми прави впечатление като отида в друг град, извън България обикновено, как хората пазят и как може да видиш къщи но по три-четири века, които никой няма намерение да разруши и да бутне, ние тука сякаш сме склонни моментално всичко да унищожим, да си построим един нов алуминиев палат. Някак си мисля си, че ролята, фигурата на археолога тук е много по-близко до фигурата на Дон Кихот отколкото на уважавания и тачен от всички Индиана Джоунс. Къде българската археология удря на камък? Кои са трудностите?

Трудностите са много, до голяма степен те са и в самите нас, защото не е лесно да се промени мисленето на един учен, на учените по принцип, защото по един начин се работеше до 89-та година, съвсем друго е сега. Както във всяка една професия ние трябва да се настройваме по един друг начин, малко с пазарно мислене и всички тези неща. Но понеже вие казахте за градовете, аз се сетих за нещо друго: практически ние сега в момента създаваме не само обекти –  обектът си е обект, Перперикон колкото и да е хубав тоя обект, той си е все пак един обект. Понеже аз много пътувам по света, имам близо над 80 страни, и много гледам чуждия опит, така да го наречем,  когато през миналата година бях в Перу, на Мачу Пикчу естествено заради него, обаче заедно с Мачу Пикчу още 20 веща.

Е, то там доста има да се гледа.

Не само това. Точно това е смисълът на културния туризъм, че трябва да имаш дестинации.

Добре, защо не можем тук да го направим?

Сега ще го обясня. Правим го, но може би още не е толкова популярно. Примерно Източните Родопи, Перперикон – флагман безспорно, но заедно с Перперикон когато сега вече човек отиде по така наречената Виа Родопика виждаш Храма-утроба на Великата богиня майка, Татул, манастира "Св. Йоан Предтеча“ от XI век, който е в града, възстановен е напълно, направени са нещата, и стигаш до Златоград, понеже става дума преди малко за къщи на по два-три века, с къщи на 200 години, който е прекрасен. Аз между другото имам къща на 140 години там реставрирана. Хората тръгнаха да си реставрират къщите, след като успяхме да направим тоя туризъм, защото годишно минават по един милион души вече по тоя маршрут. Да, ние го създаваме, само че си вървим с бавни темпове именно поради тая все още неразбираемост не толкова от държавата, колкото от хората като цяло. Но аз съм оптимист и съм убеден, че вървим в правилна посока, може би не с темповете, който искаме, но такива сме си ние, българите, винаги караме така малко яваш-яваш, нали. Но в края на краищата аз мисля, че в следващите години решително ще да направим стъпката, която ни дели от нашите съседи, няма да ходя много надалече, стигат ни Гърция и Турция да погледнем и техния богат опит.

За какво си мечтаете, какво искате да откриете и още не сте открили?

Не толкова за открития си мечтая. Ако говорим за мечти искам да го видя Перперикон завършен до степен, в която действително да може да съперничи на обекти, като Ефес в Турция, като Акропол в Гърция и други подобни паметници, които действително са емблематични.

Това ми се струва съвсем постижима мечта, вие доста вече направихте.

Не е толкова лесна мечтата, пак казвам, мисля, че с това започнахме нашия разговор, чудесно, правим ги тези неща, много ни куца рекламата. Много ни куца рекламата. Ето, и сега в момента ако човек се разходи в София, ще видя отвсякъде реклами на Турция, а не на Перперикон, на българските паметници такива няма.

Ами българските паметници, да, определено имат нужда от нашата подкрепа. Кой пречи?

Не мисля, че някой специално пречи, но може би нагласите са такива. Всъщност точно затова и преподавам аз тая специалност културен туризъм, за да обясня какво се е променило спрямо миналия век, да речем края на миналия век, начинът, по който вече по друг начин трябва да се разглеждат паметниците. За съжаление това нещо трябва да се промени у самите нас първо, а после останалите. И затова донякъде виждам моята функция, моята дейност на човек, който разяснява тези неща. Не е никак лесно. Сега, естествено нито имаме време, нито искам да се спираме на трудностите, които срещам,  които съм срещал и продължавам да срещам в нещата, но когато човек види реализирани тия проекти – Посетителският център на Перперикон, който също ще бъде открит до няколко седмици, всичко това, което вече може да се разхождаш горе, става ти по-леко.

Благодаря ви безкрайно много за тази разговор и желая успех на начинанията!

Благодаря и аз.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Кабинетът "Денков - Габриел"
Хороскоп за деня
Бюджет 2024
Задържаха осъдения за убийството в дискотека "Соло" в Узбекистан
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Бургас и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@burgas24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Бургазлии във facebook
RSS за новините
Статистика: