Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Професор: Българският принос в Руско-турската война е значителен
Автор: Харитина Агопян 13:41 / 01.03.2024Коментари (0)1073
©
За мен 3 март има голямо историческо значение и датата е уместна за национален празник. Това каза историкът проф. Вера Бонева в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“.

Датата 3 март – тогава 19 февруари по стар стил, е отбелязана още през 1880 г. в Княжество България. Организирани са тържества и събития, посветени на Руско-турската освободителната война. В периода до 1944 г. датата присъства и е отбелязвана исторически, но едва през 1990 г. 3 март е обявен за национален празник. "Това е една от първите символни промени след историческите събития през ноември 1989 г. Датата е постигната като споразумение между опозицията и тогавашната управляваща Комунистическа партия и е приета от комунистическото Народно събрание начело със Станко Тодоров“, разказа проф. Бонева.

Руско-турската освободителна война е поредната между двете империи. В следствие на тези войни се променя политическата карта на Балканския полуостров. След войната от 1828-1829 г. се създават независимото кралство Гърция и княжество Сърбия. През 1853-1856 г. е Кримската война, в резултат на която се подобрява положението на християните на Балканския полуостров. Следват въстанието в Босна и Херцеговина през пролетта на 1876 г., Априлското въстание и Сръбско-турската война, която започва още преди да бъде потушено Априлското въстание, разказа историкът. Българите се надяват, че в хода на поредната руско-турска война ще получат своето освобождение.

"Русия действа от името на т.нар. "Европейски концерт“, т.е. на шестте велики сили, които според Парижкия мирен договор от 1856 г. имат право да покровителстват християните на Балканския полуостров. Дипломатите на тези шест велики сили през януари 1877 г. предписват един протокол след Цариградската конференция, в който те предлагат реформи в Османската империя със създаване на две автономни княжества в българските земи – Източно, с център Търново, и Западно, с център София, както и реформи за другите балкански народи. Османската империя води война за защита на съществуващия ред и своята териториална цялост“, обясни проф. Вера Бонева.

Русия и Великобритания са най-важните фактори на Балканския полуостров.

Преди Санстефанския мирен договор има няколко писмени и устни договорености преди започването на войната между руския и австро-унгарския император, че след тази война няма да бъде създадена голяма славянска държава на Балканския полуостров. "Това е цената, срещу която Австро-Унгария запазва своя приятелски неутралитет и получава правото да окупира Босна и Херцеговина. Всеки преследва своите интереси. Райхщатско споразумение от юни 1876 г. и Будапещенската конвенция, подписана през януари 1877 г., очертават границите на бъдеща България, която трябва да бъде разделена“, поясни историкът.

Суверенитетът на България не се придобива с еднократен акт. С подписването на Санстефанския прелиминарен договор се очертават границите на една автономия, но нашите земи са в окупационен режим. "Те са окупирани от руските военни части, които създават тук своите граждански власти, а българите изключително активно съдействат на тези граждански власти и трупат админитративен опит за периода след руското окупационно управление“, отбеляза проф. Бонева.

Българският принос в Руско-турската война е значителен, подчерта тя. "В хода на войната ние имаме 11 опълченски дружини, в които служат около 12 000 българи. Те участват в решаващите битки при Стара Загора, на връх Шипка и на връх Свети Никола, както и по-нататък в тежките позиционни военни действия в Североизточна България. На основата на това опълчение още през май 1878 г. е образувана Българската войска“, обясни историкът.

Много подценявани са медицинската и логистична помощ, оказвана на руските военни части от българското население, подчерта проф. Бонева. "Тъй като загубите и ранените са над очакваното, а лекарите не са достатъчни, българите отварят своите училища, където са устроени временни лазарети, и се включват в лечението на тези войници. Голямо участие имаме в осигуряването на храни и облекла за войската и животните. Самите руски генерали признават, че при никоя друга руско-турска война те не са били така детайлно информирани за позицията на всяка една турска военна част – това го правят българите. Полицейските части, формирани по места, пазят мирното население от башибозуци, от черкези и мародерства, се състоят основно от българи. Десетки хиляди българи се включват, получават оръжие и под ръководството на руски офицери те създават и реалните полицейски сили още в хода на войната“, разказа тя.

Българите са равноправен участник в освобождението. Официалните данни за руските загуби са около 66 000 войници, а загубите на цивилно българско население е около 60 000 души.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Май 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Световна черна хроника
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Лято 2024
Автомобил на НСО катастрофира - Кирил Петков е бил вътре
България в еврозоната
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Бургас и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@burgas24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Бургазлии във facebook
RSS за новините
Статистика: