A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Рая Чаушева, психолог, психотерапевт, коуч, за тъмната страна на емоционалните нужди на човек и защо умните хора правят глупави неща. 

Рая Чаушева работи в Пловдив. Извършва консултации при тревожност, депресия, стрес, житейски/семейни кризи, ниска самооценка, паник атаки, зависимости, емоционални предизвикателства. Съчетава емпатия, адаптивен подход и холистичен поглед, за да създаде подкрепяща среда, в която човек да открие автентичното "аз", да постигне усещане за смисъл, мир, решителност, разбирателство. Консултира чрез изследване на типологията на психиката, подсъзнанието, конфликтите и личните травми. 

Доста интересно ще бъде Вашето обучение и този път - за тъмната страна на емоционалните ни нужди и защо понякога, колкото и да се смятаме за умни, вършим някои глупави неща. Това означава ли, че го правим, защото сме слаби хора и не можем да се контролираме?

Това със сигурност не означава, че сме слаби хора, но би могло да означава, че не можем да се контролираме. Това са два основни проблема, които са свързани с емоционалните нужди. Първият проблем е, че те винаги остават в нас. Каквото и да правим, те са закодирани в нас. Те са толкова вплетени в нашата психика, и всъщност са точно толкова биологични, колкото са и психоемоционални. И това трябва да го осъзнаят хората, че ние не можем да избягаме от нашите емоционални нужди и потребности.

А какво означава "емоционални нужди"? Това означава ли, че ни липсват емоции?

Не точно. Емоциите са си отделно явления в психологията. Емоционалните нужди са едни потребности, които са много дълбоки в нас, и те ако не се задоволят, всъщност е огромен проблем за нашата психика. И мога да ги изредя, кои са тези потребности. Това са нуждата от сигурност – всички ние имаме нужда от някаква сигурност в живота си. Нуждата от контрол – контрол над живота ни, над изборите ни, над връзките ни, над решенията ни. Нужда от интимност и свързаност – всички имаме нужда от тази интимност и свързаност, поне с едно друго човешкото същество. Също така нужда от предизвикателство – това е голяма нужда,  независимо дали го осъзнаваме, или не. Нужда от смисъл, нужда от внимание и нужда от одобрение или валидация. Това са основните ни емоционални нужди, които аз изтъквам в моето обучение, което ще се случи скоро, в края на март. 

Трудно ли разбираме, че всъщност точно тези нужди ни карат да правим глупави неща?

Това всъщност е вторият проблем, който исках да изтъкна, свързан с емоционалните нужди. Много често те са неосъзнати. И като такива, те много често влияят на поведението ни. Те представляват едни скрити двигатели, които навигират нашето поведение, навигират нашите избори. И точно това води до деструктивно поведение много често. И по този начин, всъщност, ние трябва да ги направим осъзнати. Аз съм голям фен на Юнгианската психология. Карл Юнг е казал: "Това, което не направиш осъзнато в живота си, ще продължава да те навигира и ти ще го наричаш съдба".

И нещо такова се случва с емоционалните нужди. Всъщност, те са неосъзнати, и до момента, в който не станат осъзнати, те наистина ни навигират, ние гравитираме около тях и много пъти правим разни неща и си мислим, че правим едно нещо, а правим съвсем друго.

И мога да дам един пример тук: Когато един човек е много задълбал в някакви благотворителни каузи, много активно се бори за някакви политически или благотворителни каузи, той може да си мисли, че го прави от добро сърце - да се раздава, да дава просто, а всъщност той дълбоко в себе си иска да задоволи своите нужди, може би за внимание, може би за одобрение, или за смисъл.

И може би точно в такива моменти ние сме склонни да прибегнем към някакви връзки, които не са най-доброто за нас? Така наречените токсични връзки. И изобщо, как това влияе на нашия организъм? Може би разрушително?

Да, със сигурност влияе разрушително. Нека да започнем с тези токсични връзки, които спомена, защото те са станали много популярни в психологията днес. Защо хората остават в токсични връзки? Не само защо ги започват, но защо остават в тях, въпреки че очевидно виждат, че нещо не е както трябва? Нуждата от свързаност, нуждата от интимност, тя е много фина, тя е много деликатна. И всъщност те предпочитат да задоволят нуждата си за интимност с неправилния партньор, отколкото въобще да не я задоволяват. Това е истината за емоционалните нужди. Ние щем-не щем, винаги се борим чрез нашето поведение, осъзнато или неосъзнато, да задоволяваме тези нужди. Затова те са толкова основни в психологията и затова са такива двигатели. Трябва да се говори за тях, защото именно те са много ключови за физическото здраве и осъзнатост на човека. Това е причината защо една жена, например, остава в дългосрочна връзка с мъж, който я насилва.

Това са доста тежки теми, тъмни теми, но в моето обучение ми се иска да бъдем искрени, да бъдем честни със себе си. Защото това е честият проблем, свързан с емоционалните нужди – човек вижда, че част от поведението му е деструктивно, нездравословно и някак си умее да рационализира, умее да оправдава поведението си. А голяма част от проблема е, че просто той е нечестен, неискрен със себе си. И точно това аз стимулирам у хората – за да може да се оправи проблема, първо, трябва да бъдем искрени със себе си и да признаем, че има проблем.

Но ако ти е трудно да вземеш другото решение, ако виждаш, че везните се накланят по един или друг начин обратно? Говорим за токсичната връзка. Когато попаднеш в такава и искаш да промениш нещо. Ако везните накланят и към другата посока, като премисляш кое е добро, кое е по-лошо и т.н.

Тук мисля, че играе роля навикът и подсигуряване на нуждата за сигурност. Когато един човек дълго време е в една токсична връзка, тя малко или много става част от живота му, става зоната му на комфорт. И то така се накланят везните, че човек преценява плюсове и минусите и излизат по-големи минуси за него, ако той напусне такава връзка. Но истината е, че някои минуси са по-силни от други, както и някои плюсове са по-силни от други. В случая плюсът да бъдеш свободен, да задоволяваш нуждата си за сигурност и за интимност по един здравословен начин, става изключително по-важно от това да останеш във връзка, която просто ти е позната.

И тук, според мен, идва работата с психолога, за да може тези неща да стават осъзнати и човек да приоритизира някои неща в живота си. В един момент, познатото не бива да бъде толкова по-важно от оптималното. Защото, ако човек наистина мисли за себе си и се грижи за себе си, той ще извлича най-доброто от всичко – от връзките, от работата си, от професионалните занимания, от хобитата си, от личностното израстване. И всъщност, някой път в живота трябва да се правят такива драстични стъпки, като напускане на токсични връзки. В момента, в който човек не направи това нещо, той наистина не осъзнава по какъв нездравословен начин е задоволявал нуждата си. И наистина, след отварянето на новата страница, чак тогава се вижда колко лошо е било преди.

Как "деструктивното поведение" всъщност е отчаян опит за саморегулация?

Да, това е чудесен въпрос. Много често поведението ни ни показва някакъв дефицит или някаква патология, на която трябва да обърнем внимание. И това е идеята на когнитивно-поведенческата терапия, на която аз съм голям почитател, защото тя се занимава както с когнитивното, така и с поведенческото. В случая ние трябва да направим обратното изследване, обратната връзка. Не да изследваме това, което е вътре в нас, а всъщност да следим по поведението, за да можем да разберем какво е вътре в нас.

Общо взето, когато виждаме функциите на една машина, ние можем да я разглобим и да видим какви алгоритми навигират тази функция. Нещо такова се получава, но по поведението ние можем наистина много добре да съдим каква нужда не е задоволявана. И всъщност това е работата на нас, психолозите, психотерапевтите. Много често се задава въпрос в практиката: каква нужда не е задоволявана в твоя живот? Такива неща питаме нашите клиенти и общо взето винаги се стига до този въпрос по един или по друг начин. Но със сигурност с едно деструктивно поведение много си личи не само за околните, но мисля че и хората осъзнават сами за себе си когато правят нещо нездравословно. И ние дадохме примери вече – токсични връзки, някаква работа, професия, която очевидно не е за теб, но ти продължаваш някак си да да я упражняваш., не смееш да я изоставиш. Също така зависимости. Това е съвсем тъмната страна на емоционалните нужди, когато вече се стига дотам. Рискови поведения като цяло. Това може да е свързано с някакви такива прекалено екстремни предизвикателства, които поставят под риск живота или съществуването, или благосъстоянието на човек. Това е едно изкривено проявление на нужда за предизвикателство, най-вече. Такива неща, такива поведения крещят, че нещо трябва да направим с емоционалната си страна, да ги задоволим тези нужди по един здравословен начин, а не по нездравословен. 

Всичко това е много интересно! И наистина, когато човек тръгне да се опитва да поправи нещата, се намира като в някакъв капан, от който не може сам да измъкне. И тук би трябвало да идват на помощ хора като теб, психолози. 

Да, когато човек работи с психолог е много различно, защото просто нещата стават по-плавни, по-естествени за душата на човек, за ума на човек. Има повече логика във всичко, когато имаш ментор, когато имаш човек, който те подбутва.

Но иначе, човек може и сам да го направи, с проба и грешка. Аз бих започнала от от една честност в себе си. Всички е хубаво да си зададат въпроса: какво нещо в живота ми ме унищожава, какво ме изгражда? Винаги се започва от този въпрос. И оттам изникват поведения, които са конструктивни и деструктивни.

Когато разпознаем деструктивните поведения, е хубаво да ги разпределим в категории. По същия начин, в които казахме, кое е нужда за сигурност, кое е нужда за контрол, кое е нужда за интимност, кое е нужда за предизвикателство, смисъл и т.н., и всъщност оттам да си направим списък какви са деструктивните поведения, които имаме, за да задоволим всяка от тези нужди, и какви идеи имаме за конструктивното им задоволяване.

Ще дам пример: Човек, който има крещяща нужда от сигурност, той иска всичко в живота му да е сигурно, да е стъпил здраво на земята, т.е. той изпитва една дълбока нужда за сигурност към обстоятелствата. А може да преобърне това и нуждата за сигурност да е към него самия, към вътрешните му ресурси. И там има една техника, която аз много препоръчвам, казва се ресурсно картографиране. Това означава на един списък да се извадят абсолютно всички ресурси в живота на човек, които му дават сигурност. Това може да са обстоятелства, може да са хора, може да са разни дейности, но най-вече какво е вътре от него, какви умения, какви таланти, какви прекрасни неща има като качества, характеристики, които му дават сигурност в самия него. И това е едно преобръщане на нуждата за сигурност и  едно здравословно задоволяване на тази потребност. По същия начин с нуждата за контрол. Тя също е много изявена.

И всъщност това, което може да преобърнем в съзнанието си, не е нужда от контрол към другите и към обстоятелствата, а към нашите реакции. Защото истината е, че само това може да контролираме. И ако преобърнем този контрол към реакциите си, наистина животът се променя. 

Защото, когато прекалено много се опитваме да контролираме нещата около нас, това не е в наша полза?

Да, със сигурност. Това ни изнервя. Ти по-рано ме пита как всъщност се отразява на организма това. Нуждата за контрол е много добър пример, защото помислете си за тези хора, които наистина имат проблем с контрола – как се чувстват те, как изглеждат, какво е поведението им? Може би вие сте един от тях. Имат много стегнато поведение, чувстват се стегнати като цяло в тялото си. Много често има някаква буца в гърлото, нещо в гърдите, което ги спира да дишат добре.

Наистина има изследвания, които показват, че хора, които имат проблем с контрола, имат доста плитко дишане. Защото те непрекъснато са в някакво бягство или борба, в такава защитна позиция, нащрек. Така че това е един стрес, който абсолютно винаги се отразява на организма. И въпросът тук е не дали ще се получи някаква болест, а кога ще се получи.

Ако човек наистина продължава с този нездравословен контрол към хора, към събития, към другите, към целия свят, към външния свят, а не го обърне този контрол към себе си, към собствените си реакции и нагласи, това наистина в дългосрочен план води до проблеми със сърцето, проблеми с мозъка, защото това са двата органа, които най-често са засегнати от психологически причини, като цяло. И нервната система. Просто едни непрекъснати нерви, един непрекъснат стрес, хронична умора, раздразнителност. И оттам и трудност във връзките.

Това е така нареченият саморазрушителен режим, в който ние сме влезли съзнателно или несъзнателно, и не можем да си измъкнем.

За съжаление много често се случват неосъзнато нещата, наистина. Това е един от огромните проблеми. Сега като говоря за тези неща, те са много базови и много ключови, се питам доколко хората са се замисляли за това, доколко хората са го чували това знание по този начин. А това е толкова базово.

Аз отново ти казвам, в моята практика надали има консултация, в която аз да не задавам този въпрос: каква нужда в твоят живот остава незадоволена, или каква нужда ти задоволяваш по деструктивен начин?

Хората могат ли сами да определят това, обаче?

Мисля, че могат. С малко замисляне, с малко осмисленост. Нали ти казвам, че от поведението се вижда. Те тълкуват по поведението си. Когато остават в тези нездравословни връзки, когато нещо не е наред в тяхното поведение, те осъзнават, че е деструктивно, и по това съдят. Въпросът е наистина да има малко повече честност към себе си.

За съжаление, често срещани са такива ситуации. Може би и на нас са се случвали и е хубаво да се говори. Затова ще поканим хората да посетят твоето обучение в Пловдив.

Да, разбира се. Искам да отправя покана към всички, които са в областта на Пловдив, и не само. Всеки, който се интересува от тъмната страна на емоционалните нужди, може да ми намери събитието във Facebook. Точно по този начин се казва: "Психологическо обучение, тъмната страна на емоционалните нужди". И ще бъде, както винаги, изключително интерактивно, ще разгледаме казуси. И въпреки че е тежка тема, моят стил винаги е позитивен и винаги хората си тръгват заредени с много отговори. Ще разбием и някои митове, които са често срещани, като това, че всъщност е много трудно да се задоволят нуждите по конструктивен начин. Истината е, че може да е лесно, просто човек трябва да знае как. И точно това ще обсъдим на обучението – техники, казуси, ще бъде интересно, ще бъде забавно. И хората даже могат да си тръгнат със символичен подарък, защото ще имаме и томбола, както всеки път.