Ценовата стабилност остава ключов елемент на общественото доверие. Поради тази причина оценките за развитието на инфлацията трябва да се основават на изчерпателни данни и задълбочен анализ, а не на изолирани наблюдения или краткосрочни възприятия. Думите са на Димитър Радев, управител на Българската народна банка.

Съгласно експресните оценки, публикувани от Националния статистически институт и Евростат, базирани на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), годишната инфлация в България през януари е около 2,3 процента, което в общи линии съответства на ценовите процеси в еврозоната. На агрегирано равнище въвеждането на еврото не е довело до съществени допълнителни инфлационни ефекти през първия месец на 2026 г.

Предварителният анализ, извършен от експерти от Европейската централна банка и Българската народна банка, показва, че валутната промяна е била съпътствана от ограничен и временен ценови ефект в размер на около 0,3–0,4 процентни пункта върху месечната инфлация през януари 2026 г. Този ефект изглежда е концентриран основно в определени категории услуги и в голяма степен съответства на опита на други държави, присъединили се към еврозоната в миналото.

От гледна точка на паричната политика тези развития са в рамките на предварителните очаквания. Дори при условията на валутен борд инфлационната динамика в България исторически е била тясно свързана с тази в еврозоната, като временните отклонения отразяват структурни характеристики на вътрешната икономика.

Ето защо е от съществено значение ясно да се прави разграничение между краткосрочните ефекти, свързани с валутната промяна, и дългосрочните процеси на ценова конвергенция.

С нарастването на доходите някои вътрешни цени – особено в сектора на услугите – имат тенденция да се повишават по-бързо от средното за еврозоната. Това е добре установена характеристика на реалната конвергенция, отразяваща догонването по линия на производителността, динамиката на заплатите и промените в потребителските модели.

Същественият въпрос не е дали относителните цени се коригират — това е неизбежно — а дали тази корекция протича по подреден начин и се движи от пазарни сили. Ценовите процеси следва да бъдат в съответствие с фундаменталните макроикономически фактори и да се развиват в среда, характеризираща се със силна конкуренция и ефективни публични институции.

В този контекст поддържането на ценовата стабилност не е единствено отговорност на паричната политика. То зависи в решаваща степен и от качеството на институционалната рамка, както и от последователността, надеждността и предвидимостта на икономическите политики във времето.