Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Виктор Георгиев, създател на инициативата "Аз на пътя - научи ме да шофирам“, поставя често въпроса за реалната стойност на високата скорост и дали тя действително носи съществена полза за шофьорите. В свои публикации той разглежда темата не просто теоретично, а чрез конкретни примери и практически изчисления.

По думите му, разликите във времето често са значително по-малки, отколкото хората очакват.

"Хората каращи със 120 км/ч изминават 100 км за около 50 минути, докато при 140 км/ч това време пада на около 43 минути“, обяснява той.

Това означава едва 7 минути разлика на всеки 100 километра.

При по-дълги разстояния ефектът изглежда по-впечатляващ, но остава относителен.

"От София до Бургас разликата е около 25 минути, ако едните се движат със 120, а другите със 140 км/ч“, посочва Георгиев и веднага добавя: "Не звучи лошо, нали?“

Той обаче насочва вниманието към друг, често пренебрегван аспект - безопасността. При увеличаване на скоростта значително нараства и спирачният път. "При 140 км/ч говорим за около 140 метра, докато при 160 км/ч стават около 180 метра – с 40 метра повече за само 20 км/ч разлика“, подчертава той.

Още по-важно е, че тези изчисления предполагат еднаква реакция на водача, което в реални условия рядко е така.

"Колкото по-висока е скоростта, толкова по-малко ни е времето за реакция“, допълва Георгиев.

Виктор обръща внимание и на често срещано погрешно разбиране сред шофьорите - че максимално разрешената скорост трябва да се възприема като стандарт.

"140 км/ч е максимално позволената скорост. Тя не е задължителната“, подчертава той.

Според него изборът на скорост трябва да бъде съобразен с редица фактори - трафик, видимост, състояние на автомобила и дори собствената концентрация.

Той споделя и своя личен подход към шофирането, който цели баланс между ефективност и спокойствие.

"Когато магистралата е празна и условията са добри, карам със 140 км/ч - това ми е комфортно“, казва той. В по-натоварени или нощни условия обаче предпочита да намали: "Карам със 110–120 км/ч, колкото позволява обстановката.“

Най-интересен е подходът му при интензивен трафик. Вместо да се включва в напрегнатото движение в бързата лента, той избира по-спокойна стратегия.

"Често се движа с 80–90 км/ч зад камион, докато се освободи пътят. Причината е проста - избягване на стреса и риска. Да карам на една боя разстояние от бронята при 100-120 км/ч и да жонглирам между колите пред мен и зад мен е много натоварващо и безсмислено“, обяснява той.

"На магистралата, най-често при натоварен трафик, се пътува на групички. Има едни 10-15% от групичката, които затапват трафика и стават колони коли и така се кара дълго време. Та, чакам да се освободи малко и тогава решавам да тръгна по-бързо. Ако не се освободи изобщо и все така си се движат двете колони, предпочитам да избера тази, която има що-годе постоянна скорост, дори и да е по-ниска скоростта, за да не се налага да съм постоянно газ-спирачка и на нокти"

Посланието на Виктор Георгиев е ясно. Печалбата във време често е минимална, докато увеличението на риска е съществено. Неговият призив към шофьорите е да подхождат осъзнато към избора на скорост и да се стремят към равномерно, предвидимо и безопасно шофиране.