В поредицата "Добрите истории на 2024" навръх Рождество Христово ви срещаме с 19-годишния Светослав Димитров - спасеният спасител. Доброволецът, който оцеля по чудо в най-големия летен пожар в Сакар планина тази година. След два месеца борба за живот в болница в Пловдив, серия от операции и възстановяване, младежът вече се връща към треньорската си работата в детската футболна школа на Свиленград. За обичта, вярата, изпитанията и мечтите на Светльо, който спаси хора и самият той след това беше спасен, разказваме в следващия репортаж.
На 19 години Светослав Димитров влезе като доброволец в опустошителен пожар, за да помага на хора, попаднали в огнен капан. Пострада тежко – със 75 процента изгаряния. Лекарите не правеха прогнози за живота му. Сега обаче отново е на футболния терен. Заедно със своя пръв треньор.
"Винаги съм вярвал, че ще се оправя, но може би след като се прибрах и вкъщи и след срещата с деца и родители, вече почваш да си вярваш наистина, че бъдещето е пред теб и че ще се оправиш", споделя Светослав Димитров.
"Той е едно малко чудо, това, което се случи с него. Трудно стават чудесата – иска се воля. Воля за живот", смята Емил Овчаров – футболен треньор.
В болницата преминава през най-голямото изпитание - да запази духа си, защото тялото му е безсилно.
Като лежиш на едно легло и усещаш, че си неподвижен и че нямаш тези функции, както преди. Страхът от бъдещето е нещо ужасно. Винаги се надяваш, че на следващия ден промяната ще е огромна, но никога не се получаваше", спомня си Светослав Димитров.
За спасението си е благодарен и на медиците от клиниката по изгаряния в университетската болница "Свети Георги“, на близките си и на всички онези, които станаха съпричастни към неговата съдба.
"Беше ключово за мен, че такава голяма подкрепа получих от всички, даваха ми кураж, да стискам зъби, че още малко остана", каза Светослав.
Най-голяма сила и сега му дава мисълта за децата от футболния клуб. Затова срещата ни продължава в съблекалнята на отбора и с коледна изненада - едно послание от екипа на БНТ.
"Топката лети право към вратата, пак ще победим, наша е играта.“
Коя е твоята победа, победата, с която изпращаш тази година?
- Победата за живота", категоричен е Светослав.
Коледният подарък, който Светослав оценява най-високо, не е материален. Любовта на детския футболен отбор му дава сили да продължи. И понася по-леко болката с мисълта, че е помогнал да бъдат спасени хора в голямото огнено бедствие.
"На ден днешен, вече мога да заявя, че се чувствам горд от това, което съм направил и се радвам, че съм помогнал на хората.
А сега ти имаш ли нужда от помощ?
- Имам нужда от спокойствие и силна вяра, нищо повече", подчерта Светослав.
Близките на Светослав вярват, че чрез футбола той може да сбъдва детски мечти.
"Мисля, че ще изпълни точно това, което аз видях в него, той ще го види в някое друго дете", коментира Емил Овчаров.
А като страстен привърженик на "Левски“, освен,че гледал филма "Гунди" още на премиера, Светослав продължава да преследва и своята най-голяма мечта.
"Тренерът ще ми се кара, ама – треньор на Левски. Дай Боже, след 10 години ще съм още млад, ама за бъдеще, живот и здраве", сподели Светослав Димитров.
След като се възстанови напълно, Светльо ще учи в Националната спортна академия. И ако получи шанс и подкрепа, ще се посвети на футбола с онази енергия, с която помагаше на хората преди самият той да бъде спасен в един от най-големите пожари у нас.