В първите дни от новата година и с началото на официалното въвеждане на еврото у нас преходът към новата валута в малките населени места върви бавно и предпазливо. В селата Хотница и Русаля, край Велико Търново, и клиенти, и търговци все още предпочитат българския лев, а еврото засега остава по-скоро тема за разговор, отколкото реално средство за разплащане.

В магазините хората продължават да плащат основно в левове. Мнозина признават, че все още не са се снабдили с евро и не бързат да го използват.

"Навсякъде предлагам левове, защото нямам евро, и също ми връщат левове“, казва пред БНТ местен жител.

Други са категорични, че не очакват рязка промяна: "Още в лева си пазарувам. Няма на кого да вдигат цените търговците – просто няма кой да ги плати.“

За чужденците, установили се в България, приемането на еврото изглежда по-естествено. Австралиецът Колин, който живее в Русаля, смята, че за страната това е логична стъпка като член на Европейския съюз. По думите му обаче местните хора не са особено впечатлени: "Българите са истински патриоти и левът, заедно с историята, е нещо, от което трудно биха се разграничили.“

Най-силно новата валута се усеща в малките магазини, където преходът носи и най-много напрежение. В село Хотница собственикът на магазина признава, че не е успял да се снабди с достатъчно евро и в първите дни работи почти изцяло с левове.

"Стартирах притеснен – как ще връщам ресто в евро. Казвам на хората: платете ми в лева, защото нямам достатъчно евро за обмяна. Стресът е голям и за нас“, споделя търговецът.

Той очаква реалното разплащане в евро да започне след 7 януари, когато пенсиите ще бъдат изплатени в новата валута.

"Тогава ще се завърти колелото, защото повече възрастни хора ще имат евро в себе си“, казва той.

В село Русаля ситуацията е различна. Там подготовката за еврото е започнала още през лятото – със смяна на софтуер, закупуване на нов хардуер и заявяване на стартови пакети с евро монети и банкноти.

"Направихме всичко необходимо – два монитора за клиентите, актуализиран софтуер и стартови пакети. За малък магазин това е напълно достатъчно“, обяснява собственикът.

Въпреки подготовката, и тук основното предизвикателство се оказва рестото. Някои клиенти купуват дребни стоки с банкноти с голям номинал, не толкова от нужда, колкото за да получат ресто в евро. Така наличностите бързо се изчерпват.

"Идват със 100 лева и купуват един хляб, само за да вземат евро. Това може да ни остави без банкноти много бързо“, казва търговецът.

Очакванията на търговците са, че тези затруднения ще бъдат временни и ще отшумят в рамките на няколко дни – когато еврото реално влезе в портфейлите на хората и стане част от ежедневието и в най-малките населени места.