Старите българи са спазвали множество забрани в дните от Коледа до Йордановден

Дните от Коледа до Йордановден са известни като мръсни, погани, пепелни, некръстени, караконджови. Това каза за "Фокус" Росица Топалова, главен уредник в Етнографската експозиция към РИМ-Бургас. Народът вярва, че тогава преградата между двата свята е паднала и по земята бродят караконджули и други опасни същества – вампири, таласъми, самодиви.

"За да се предпазят от тях, през тези 12 дни хората спазват множество забрани. Най-важната е да не се излиза навън от залез слънце до първи петли. Затова не се правят седянки. Против зло и демони в дрехите се зашива чесън. Възрастните не се къпят, защото водата е неосветена, а преди да окъпят бебе, във водата пускат горящ въглен. Половото общуване не е препоръчително, тъй като заченатите през това време деца стават разбойници или магьосници", посочи Топалова. 

Мъжки дрехи не се шият, да не би вълци да изядат мъжете. Но, ако се роди дете, веднага му изтъкават, ушиват и обличат специална нова ризка, за да не го залюби змей или змеица, когато порасне. Счита се, че тези дни са погани (езически) и затова през тях не се извършват християнски обреди – кръщаване, сватба, помен за починали. 

Последният от поганите дни е Йордановден, наречен още Водици или Богоявление. През нощта срещу празника небето се отваря, сам Господ се явява на небесните порти. Тогава, пожелаеш ли си нещо наистина важно, то се сбъдва.