Имперска мечта! Те тръгнаха от всичките краища. На необятната Руска Империя. От Финландия до Ташкент и Челябинск. И от Сибир до Молдова и Брянск. Те тръгнаха под скиптъра Невски. Да превземат мечтания Крим Дарданелите, Босфора, Цариград. Да превърнат Москва в Трети Рим. Те бяха крепостни селяни. Те нямаха право на глас. Но загинаха смело на Шипка. Дарявайки Свободата на нас. Те бяха Крепостни селяни. Те бяха по-роби от нас. Но оставиха своите кости. За угода на Имперската власт! На Шипка е всичко спокойно. Радецки докладва в Москва. А мужиците с тънки шинели. Замръзват на поста в снега. Патроните свършват в паласките. Орловци се свличат във кръв. На помощ ще дойдат и мъртвите. С телата си спират врагъ. Така Верешчагин и Вазов. Описват Опълченския подвиг. На който Имперската алчност, Е принудила тези Герои! И макар че спечели войната. Александър не стигна до Рим. Сан Стефанска Русия остана. Имперски блян, недостижим! Във Лондон и Райхщадския замък. Преди още първия “сноп”. Русия подписа съдбата На бедния Български роб! Сан Стефанския “куклен театър”. Беше просто игра! Която Царска Русия. Умело Пред нас изигра!