A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

"При подадена оставка от министър-председателя Народното събрание първо трябва да я гласува". Това коментира специално за агенция "Монитор" проф.д-р Пламен Киров, конституционен съдия от 2006 до 2016 г.
"Това обаче е само формално решение при изразена вече воля от правителството. Оттам-нататък започва процедурата по чл. 99 на конституцията с опит да се формира нов парламентарен кабинет - т.нар. въртележка. При нея президентът провежда консултации с парламентарните групи, прави първи опит за съставяне на правителство, като предоставя проучвателен мандат на най-голямата по численост група. Ако той бъде върнат, се дава на втората по численост, а след това на някоя друга по негова преценка. Ако и трите опита завършат без успех, тогава президентът в общия случай трябва да разпусне парламента, да насрочи в двумесечен срок нови парламентарни избори и да назначи служебно правителство.
Но ал. 7 на чл. 99 от конституцията прави едно изключение от това правило - когато остават по-малко от три месеца до края на мандата на действащия президент, той не може да разпусне Народното събрание. Точно в такава хипотеза сме и в момента, тъй като мандатът на сегашния държавен глава изтича на 22 януари. 
Така влизаме в изключение от правилото, че служебно правителство не може да съжителства с парламент. Народното събрание ще продължи да действа, като ще имаме и назначено от президента служебно правителство. Неговите правомощия при действащо НС са точно такива, каквито са и на редовното - може да внася законопроекти и да изтегля внесени такива, подлежи и на парламентарен контрол.
Единственото нещо, което не може да направи парламентът по отношение на служения кабинет, е да му гласува вот на недоверие. Това означава, че теоретично служебното правителство може да внесе и нов държавен бюджет за следващата година, но за мен това е нереалистично да се случи. Служебният кабинет може също така да изтегли внесения вече от правителството на Бойко Борисов бюджет, да нанесе корекции и да го внесе наново. Няма пречка за това, но пак казвам - нереалистично е.
Когато след 22 януари 2017 г. новият президент встъпи в длъжност, той вече ще разпусне Народното събрание. Ще трябва да насрочи и предсрочни парламентарни избори, като срокът за това по чл. 64 от конституцията е два месеца. Президентът би могъл да се забави няколко дни с обявяването на датата, но не повече, което означава, че изборите следва да бъдат в края на март догодина.
Дотогава новият президент може да остави да действа същият състав на служебното правителство, назначен от предшественика му, може да промени част от министрите, а може и да смени целия Министерски съвет", обясни още конституционалистът.