Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Съпругата на Николай Ишков разказа за последните му дни живот
Автор: Екип Burgas24.bg 11:09 / 19.02.2024Коментари (0)1338
©
Бивш директор на най-голямата ни спортна зала - "Арена Армеец", президент на футболен клуб, бизнесмен, но най-вече актьор и бохем – това беше Николай Ишков. Кумецът на Стефан Данаилов почина от тумор в мозъка на 29 януари, но зрителите още дълго ще помнят превъплъщенията му в "А сега накъде?", "Под прикритие", "Връзки" и "Съни бийч", а многото му приятели ще го споменават с добро и ще палят от любимите му пури в негова памет.

Журналист от "Уикенд" се свърза тези дни с вдовицата на без време отишлия си артист – Нора Ишкова, и я разпита подробно за смелата му битка с коварната болест, а и за всичко най-любопитно в 61-годишния му живот. Пред репортерския ни микрофон красивата бивша лекоатлетка отрече категорично злостните слухове по адрес на съпруга й, включително и този, че в личната си колекция е имал скулптури и картини, за които не си е платил. Те бяха разпространени дни след кончината му и възмутиха най-близките му.

- Нора, съболезнования за съпруга ви Николай Ишков. От какво почина?

- Преди 10 месеца Ники беше диагностициран с най-агресивния и смъртоносен тумор в мозъка. В средата на март миналата година симптомите му бяха подобни на инсулт. Беше мълчалив, каза, че нещо му е изтръпнало вдясно. Веднага отидохме в "Пирогов". В болницата го изследваха. След ядрено-магнитен резонанс се оказа, че има голям тумор в центъра на мозъка.

Направихме консулт с трима изтъкнати български неврохирурзи и с 3 клиники в чужбина. В крайна сметка всички бяха категорични, че не може да се оперира туморът, тъй като засяга важни жизнени центрове. В болница "Иван Рилски" на 3 април направиха стереотактична биопсия, при която много деликатно с инструмент, подобен на игла, се взе материал. 7 дни преди Великден излязоха всички хистологични и генетични изследвания, които потвърдиха, че туморът е агресивен и за него няма лечение.

- Когато съпругът ви разбра, че дните са му преброени, как реагира?

- Каза: "Всички рано или късно ще умрем и щом лекарите ми дават от шест месеца до една година живот, нека всеки ден оттук нататък да бъде празник. Щом ще се мре, искам да си изпием виното и да си изпушим пурите". Имаме колекция от бутилирано вино, която събираме от 30 години.

- Вие как приехте диагнозата му?

- Много зле. Усещането беше, че съм се блъснала челно и с висока скорост в товарен влак. Сринах се. Бяха светли дни, преди Възкресение. Ники ме дръпна и каза: "Аз съм те взел мъжко момиче, дръж се в ръце. Това ще е последният ни Великден заедно!". На празника бяхме у дома с 4-те ни деца, майка му и леля му.

- Защо Николай прекара последните си месеци в родната Варна?

- Беше категоричен, че когато приключи лечението в болница "Иван Рилски", иска да се върне във Варна. Единственият лек за този вид тумор се оказа, че е "Темодал". От 26 април до 10 юни се направи съчетан курс - химио- и лъчетерапия. През юни Ники замина за морската столица. Пожела да не даваме публичност на диагнозата му, искаше да знаят само най-близките му. Изкарахме много хубаво лято, децата бяха с нас. След това имахме и прекрасна Коледа.

- Имаше ли някакви болки?

- Не. В цялата трагедия най-хубавото беше, че Ники нямаше болка. Към средата на юни трябваше се предвижва с инвалидна количка, тъй като се парализира дясната му половина. Негов приятел от детските години му препоръча личен асистент, с когото си паснаха много. Туморът постепенно започна да засяга преглъщането, а най-накрая и центъра на дишането.

- Беше ли отслабнал?

- Не, беше напълнял с 5-7 килограма. Закръглен доволно, почти към 90 килограма. Даваха му кортикостероиди, за да намалят налягането в мозъка. Имахме и куриозна случка, когато беше притиснат центърът на говора му. През август Ники спря да говори. След това лекарят каза, че отново трябва да се започне прием на кортикостероиди. За един ден съпругът ми проговори отново и като започна да ги ръси едни... Децата много се радваха, че той отново можеше да приказва. Четеше книги, гледаше телевизия, идваха негови приятели...

- Четирите ви деца как приеха болестта на баща им?

- Децата много бързо трябваше да пораснат. Синовете ни са завършили училище. Единият учи в Италия, другият работи. Дъщерите ни са в Италианския лицей, в 8 клас са. Живеех между Варна и София, но реших всички да се преместим при Ники да си бъдем заедно до края. В желанието си да си останем задружно семейство, отписах близначките от Италианския лицей и ги записах в техникума по дървообработване във Варна, където преди години Ники е учил. Да, ама не! Той като разбра, се възпротиви: "Другата година сигурно няма да съм жив, а децата сега са 8 клас и имат още 5 години да учат. Айде обратно в София!". И двете са кадетки в "Славия". Всъщност подсъзнателно Николай каза, че не иска децата му да го виждат всеки ден в инвалидната количка. Единият ни син си остана в София да гледа сестрите си, другият работеше във Варна и ми помагаше. Всеки ден трябва да се живее пълноценно, никой не знае какво го очаква утре – това бих казаха на хората. Ето например нашия живот - преобърна се буквално за дни.

- Как почина съпругът ви?

- Всъщност Ники се отърва. Излетя в съня си като ангел. Най-хубавото е, че нямаше болка и си отиде от този свят много достойно. Изигра си последната роля както той си знае. Истински бохем и бонвиван! На погребението си беше много красив в ковчега, беше като облекчен. Спеше като ангел. Ковчегът беше отворен. Изпратихме го с аплодисменти. След траурната церемония направихме една хубава софра, на която имаше от любимия му калкан. Пушихме, разбира се, и пури. Беше страхотен ден. Ники го заслужаваше.

- Николай имал ли е сериозни здравословни проблеми в миналото?

- През 2021-ва беше с единия крак в гроба заради Ковид-19. Щеше да умре, но в "Пирогов" го спасиха. Всяка година сме ходили редовно на изследвания, правехме и пречистване. Резултатите ни винаги са били идеални. 10 дни преди Ники да си отиде, да отлети като ангел, отново го изследваха и пак всичко беше перфектно. Обаче почина от проклетия тумор. Някои се опитват да спекулират, че след като е бил болен от Ковид-19 и имало срив на имунната му система, по някакъв начин се е объркало ДНК-то на мозъчните му клетки. За съжаление, традиционната медицина няма обяснение и лечение за този вид тумор.

- По какво работеше Николай, преди да му открият смъртоносния тумор?

- Открай време съчетаваше култура и спорт, още от 90-те. Заедно сме от 1994-1995 г. Когато се запознахме, Ники беше начело на ФК "Спартак", а имаше и фондация "Авансцена" с Ламбо и Сотир Михайловски - за подкрепа на българския театър. Знайно е, че в онези години повечето хора на изкуството се опитваха да оцеляват. Имало е период, в който съпругът ми се е занимавал и с търговия. Нямаше пари, когато бе начело на "Спартак". Футболистите правеха бойкот, а той викаше Рангел Вълчанов и Стефан Данаилов да ги надъхват преди мач. Малко са хората, които могат да се справят като Николай в такива тежки ситуации без финансови средства. Беше си тарикат в добрия смисъл на думата.

- Любимата му роля?

- Сигурно тази на баща. Много се грижеше за децата. Бях на международна позиция и доста пътувах. И майка му, и моите родители помагаха. Ники си беше и бохем, бонвиван. Дори да не е имал много пари, като се приберях от командировка, отваряше бутилка вино, пушехме по една пура и си говорехме. Колкото до актьорските му роли, всичките бяха изпипани професионално. Завърна се пред камерата, когато го поканиха да изиграе себе си в "Под прикритие". Героят му Стойчо Розата в сериала "Съни бийч" също беше хитов и много го бъзикахме вкъщи с децата. И във "Връзки" беше страхотно превъплъщението му. Там играеше с Мишо Билалов и Лилия Маравиля, с които сме близки приятели.

- През годините имали ли сте трудни моменти с Николай?

- С мъж като Николай никога не е скучно. Най-трудният ни момент беше, когато се разбра, че нищо не може да се направи с тумора. За мен вече фразата "Най-доброто предстои" загуби смисъл. Николай беше здрав и прав до диагнозата, дори трябваше да изненадаме с цялото ни семейство сина ни в Италия. Бяхме купили и билети, а се оказахме в болница "Иван Рилски" за биопсия.

- Кои са най-положителните качества на съпруга ви?

- За мен той беше душа от друго време и с друга сетивност. Не се вписваше в стандартите, в калъп. Животът с него си беше едно несекващо приключение. Никога не е бил материален и не съм му пристанала заради пари. Хората на изкуството като Ники носят специфично очарование и това е причината да му стана жена. Съпругът ми виждаше над материалното, не ламтеше за имане. Прочетох, че бил взел картини и скулптори и имал неуредени сметки за тях. Той не си ги е занесъл на онзи свят, нито аз ще ги нося. За да е чиста паметта на Ники и да са точни сметките, профилът ми във фейсбук е публичен – всеки може да се свърже с мен. В офиса са вещите му. Хората неслучайно казват: за мъртвите или добро, или нищо. Името е ценен актив и не бива, когато човек си отиде, да бъде опетнявано. Както вече споменах, Ники си беше тарикат, но в хубавия смисъл. Да оцелееш във футбола през 1994-та не беше никак лесно. Питайки го как се оправя, той отвръщаше през смях: "Тъкмо си мислех, че са ме хванали, но като една хлъзгава риба се измъквах". Направил е толкова много хубави неща и роли, дал ми е интересен живот, познанство и приятелство с големи творци, с вселени като Татяна Лолова, Рангел Вълчанов... Стефан Данаилов ни беше кум на сватбата.

- Твърди се, че като шеф на "Арена Армеец" бил присвоил 5 млн. лв.

- И аз разбрах за въпросната публикация. Майка му ми звънна по телефона и беше много разстроена след "новината". Веднага се обадих на Красен Кралев, който ни е близък, а беше и принципал по времето, когато Ники бе директор. Попитах го: "Какви са тези 5 милиона, за които аз не съм разбрала?!". Той ми обясни, че нито Николай, нито който и да било друг директор на зала "Арена Армеец" през годините не е имал правото да се разпорежда с пари. Тези правомощия са в ръцете на управителя на Национална спортна база – дружество, подчинено на Министерството на младежта и спорта. Тоест Ники не е имал възможност да открадне никакви пари. Нашите приятели знаят, че да гледаш четири деца и единият им родител да е човек на изкуството, е много трудно. Повечето са ни помагали през годините, за което им благодаря. Слава богу в онзи период, в който Ники беше шеф на "Арена Армеец", аз бях на висока международна позиция и не е било проблем да издържам семейството си.

- И вие ли пушите пури?

- Да, то с какъвто се събереш, такъв ставаш. Откакто го познавам Николай, все пушеше пуши, кадеше ни и вкъщи. Аз опитах това удоволствие през 2000 г. Преди нито пиех, нито пушех, бивша лекоатлетка съм. Покрай Ники започнах пурите, както и да пия вино и коктейл "Куба Либре". Съпругът ми изпитваше голям кеф да седне с питие в ръка и да пуши. Това си е разположение на духа.



Още по темата: общо новини по темата: 4840
17.04.2024 »
17.04.2024 »
17.04.2024 »
17.04.2024 »
17.04.2024 »
17.04.2024 »
предишна страница [ 1/807 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Април 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Парламентарни избори 2024
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
49-ото Народно събрание
Реформи в БДЖ
Бюджет 2024
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Бургас и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@burgas24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Бургазлии във facebook
RSS за новините
Статистика: