Ще се върнем няколко хиляди години преди Христа. В дълбоката древност, когато нашите земи са населявани от многобройни тракийски племена. Nova разказва историята на едно от най-големите светилища по това време, където жреци са извършвали жертвоприношения в прослава на Слънцето. При Татул в една пресечена каменна пирамида се е извисявал каменен саркофаг, в който са положени останките на един от владетелите на тази земя. А в мистериите от древността ще ни преведе проф. Николай Овчаров.
Три хиляди години преди Христа. Родопите са населявани от многобройни тракийски племена. Планината става притегателно място за един от най-древните култове. Преклонението пред Слънцето.
От тогава датира каменното светилище при село Татул. Хиляди години това е било дом на най-висшата каста на древните жреци. Поклонници са изкачвали стръмния връх, за да преклонят глава пред великото Слънце. Светилището при Татул се превръща и в последния дом на велик тракийски цар. На върха на пресечената пирамида, в скалата е издълбан саркофаг. Огрян от слънчевите лъчи в прослава на забравените велики подвизи от древността. А големият въпрос е кой е той. Орфей или Резос, легендарният тракийски цар, който е участвал в Троянската война.
Счита се, че тук е преминавала границата между древните тракийски племена на бесите и одрисите. Те са воювали стотици години за контрола на свещените планини. Но този район е бил управляван от т.нар. скални хора, чиито владения са се разпростирали от Асеновград до Крумовград и Златоград.
Век след век Татул преминава през бронзовата и желязната епоха. 400 години преди христа тук е построен изящен храм.
Между първи и втори век след Христа по неизвестни причини целият комплекс заедно с храма е изоставен. Животът тук отново се заражда през трети век след Христа. Но тук, на това място е изградена вила на местен римски благородник.
Християнството коренно променя древните светилища на култа към Слънцето в Родопите. Върху руините на тракийските храмове се издигат бляскави базилики. Тук на Татул обаче християнската църква е построена на съседния хълм.
Георги Палеолог се жени за Анна Дукина, дъщеря на Мария Българска. Тя е дъщеря на Траян, син на българският цар Иван Владислав, племенник на Самуил. Мария Българска е майка и на Ирина Дукина, съпруга на византийския император Алексий Първи Комнин.