
ЗАРЕЖДАНЕ...
The Telegraph: България може да срине еврото, страната е Гърция на ролкови кънки | ||||||
| ||||||
Ами, доста неща, както се оказва. Както показа Гърция преди 15 години, принуждаването на една страна да влезе в еврозоната, преди да е готова, може да доведе до срив на цялата валута. Еврото оцеля след гръцката криза, но това не означава, че непременно ще оцелее и след България. Това със сигурност е още една важна крачка напред за еврото. В сряда Брюксел и ЕЦБ потвърдиха, че България най-накрая е изпълнила всички критерии за присъединяване към еврото. Официалното решение се очаква през юли, а замяната на лева ще се състои на 1 януари следващата година. Можем да очакваме тежка реч от Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия, за разширяването на европейското семейство. Ще има и грандиозни изявления от Кристин Лагард, председателката на ЕЦБ (ако дотогава не е напуснала, за да оглави Давос), за това как еврото най-накрая заема мястото си на световната сцена. И ще има и фойерверки, докато старата валута тихо бъде погребана и бъдат въведени новите банкноти и монети. Разбира се, от една страна това ще бъде победа за единната валута. България ще бъде 21-вата страна, която ще приеме еврото, а фактът, че все повече страни се присъединяват към него, със сигурност е знак за неговата сила, дори и наистина успешните икономики в Централна Европа, като бързо развиващата се Полша, да не проявяват абсолютно никакъв интерес към него. И в началото това всъщност няма да има голямо значение за икономиката. Българският лев вече е обвързана с еврото чрез валутен борд, което означава, че той не може нито да се повиши, нито да се обезцени. Проблемът е, че е много трудно да се разбере как България може да бъде разглеждана като част от естествена валутна зона с Германия и Франция. Един от проблемите е, че голяма част от избирателите изглежда не желаят особено еврото. Миналата седмица в София се състоя митинг в знак на протест срещу решението, а независимият президент на страната Румен Радев вече предложи референдум по въпроса, което правителството критикува като "саботаж“. Може да се надяваме на малко по-установено съгласие по толкова важен въпрос като приемането на нова валута. Все пак, ако оставим настрана този въпрос, по-притеснителни са фундаменталните икономически фактори. За начало, България е една от най-бедните страни в ЕС, с БВП на глава от населението от 15 800 долара (11 700 лири) според данни на Световната банка, в сравнение с 54 000 долара в Германия и 44 000 долара във Франция. Това не е точно малка разлика, меко казано. Страната постоянно не постига целите си за инфлацията, като през 2022 г. тя достигна 16%. Политиката в страната е силно разделена, с поредица от избори, като от 2020 г. насам е имало осем министър-председатели, ако включим и временните правителства. Още по-лошо е, че България не може да се похвали с добри резултати в изплащането на дълговете си към кредиторите. През по-голямата част от следвоенния период тя, разбира се, беше част от съветския блок, но преди това не е изплатила дълговете си през 1915 и 1932 г. Трябва да признаем, че това е по-добър резултат от този на Гърция, която не е изплатила дълговете си шест пъти през последните двеста години, но през по-голямата част от 19 век България е част от Османската империя, която също не се слави с финансова стабилност. В рамките на всеки разумен период от време това не изглежда като много добра инвестиция за облигационните инвеститори. По същия начин левът е претърпял четири преобразувания, откакто България стана независима държава, като последната реденоминация е през 1999 г., когато един нов лев замени 1000 стари. Отново, това не е валута, която е била подходящо място за съхранение на спестяванията ви. Петнадесет години са минали от избухването на гръцката финансова криза, която разтърси еврозоната, което вероятно е достатъчно дълго време, за да бъдат забравени повечето от основните й поуки. Кризата имаше много причини, но същността й бе следната: Гърция бе принудена да се присъедини към зоната, преди да е готова и преди икономиката ѝ да се сближи с по-развитите ѝ съседи, което насърчи политиците ѝ да теглят безразсъдни заеми във валута, която бе толкова добра, колкото германската, и да натрупат дългове, които се оказаха неустойчиви. В крайна сметка цялата къща от карти се срути, заплашвайки стабилността на банковата система на целия континент. Това предизвика поредица от кризи, които засегнаха Италия, Испания, Португалия и Ирландия, и на които им отне години да се възстановят, и принуди ЕЦБ да стартира спасителен план, за който всички смятаха, че е изключен от договорите. В действителност България е Гърция на ролкови кънки. Разбира се, зоната успя да се възстанови от гръцката криза и отново се постави на по-стабилна финансова основа. Но това бе дълъг и труден процес, загубено бе едно десетилетие, а Гърция претърпя най-тежкия срив в производството от всички развити страни от времето на Голямата депресия през 1930-те години. Зоната може да има късмет и България да се интегрира безпроблемно в по-широката европейска финансова система. И все пак суровата истина е следната: Приемането на България в зоната е много голям риск и решение, което е взето на чисто политически основания. Това може да доведе до поредния срив на системата – и лидерите на зоната ще могат да винят само себе си за това. |
Още по темата: | общо новини по темата: 886 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/148 ] следващата страница |
тел.: 0886 49 49 24
novini@burgas24.bg